В неделния следобед на 24 ноември Студио 5 в НДК отново отвори гостоприемно врати за традиционното ни "Поетично кафене". Срещата ни беше на тема "Настроения", а поетичният рецитал беше редуван с няколко музикални изпълнения – на Ани Тошкова, пиано и на семейния дует доц. Венцислав Киндалов – флейта (който преди месец отбеляза с концерт юбилея си – 40 години сценична дейност) и Даниела Киндалова – пиано.
Свои стихове прочетоха: Владо Любенов, Димитър Никифоров, Лили Николова, Виолета Пенушлиева, Лили Чолакова, Надя Петрова, Донка Чолакова, Мария Николова, Адриана Керемидска, Димитър Дянков, Лилия Кашукеева, Маргарита Дянкова, Валентин Евстатиев, Камелия Аспарухова, Мариана Еклесия, Мария Събева, Румяна Пелова, Рая Вид, Катя Андреева, Таки Самуелян, Калина Алекс, Павлина Соколова, Рени Стоянова, Мария Янакиева, Лъчезара Йосифова, Валентина Михайлова.
Настроението варираше в широки граници: есенно носталгично, улично, ноктюрно, небрежно весело, любовно, драматично до най-оптимистичното настроение за смъртта, което ни подари Мария Николова.
Виолета Пенушлиева много точно определи темата "Настроения", която може да те изхвърли да излетиш или да те смаже и ни впечатли с едно "вехтошарско" стихотворение, в което таванът оживява за последен път, а най-тъжните вещи бяха куфарът и забравените в кома книги.
Мария Янакиева ни даде пример как да се справим със "ситносмилаемите делници":
Все се борих с вятърни мелници.
Цял живот все се учих да меля
в тези ситно-смилаеми делници,
че омесвах молитви в неделя.
Валентин Евстатиев ни сподели две стихнали стихотворения:
Сега съм тих, сега съм ничий
стихотворение за сам.
Мариана Еклесия ни посочи върха към съвършенството, към който не се върви с обувки, а със сърце, отдадено с любов за другите.
Лили Чолакова беше събрала в рими първите бабини вълнения пред лицето на нейното внуче.
Димитър Дянков ни покани на есенен валс на български и на руски език, макар и с малко тъга: "… аз те викам, теб те няма…".
Лилия Кашукеева рецитира поетична симфония за росата, самотата, любовта, мечтите и сънищата на инат.
Донка Чолакова ни разведри с едно хлапашко и веселяшко стихотворение за небрежен следобед някъде близо до НДК.
Румяна Пелова ни предложи как София може да стане Париж:
Есенно носи се въздухът стихов,
толкова есенен, че току-виж
Шанз-Елизе прекосявам аз тихо
нищо, че София не е Париж.
Димитър Никифоров ни напомни, че поетът е бодлив и неприличен и пише, "защото му стиска".
Надя Петрова ни показа как природата жадно гребе подарените мигове радост, а всички ние, поети и публика за сетен път поехме жадно, на малки глътки, живата вода на поезията.
На снимка 2: Павлина Соколова
Очаквайте някои от стихотворенията, които участваха в Поетично кафене "Настроения" и още снимки във фейсбук страницата ни.