До 31 юли в Националния музей "Земята и хората" е представена изложбата "Поезията на камъка".
От Омар Хаям до Петя Дубарова; Шекспир, Байрон, Пушкин и Хайне са писали за красивия и поетичен свят на камъка. Стихове за сапфир, рубин и елмаз. Показана е експозиция с избрани минерали, илюстриращи поетичните образи.
Идеята за тази нова изложба възникна в музея и е предизвикана от ширещата се представа, че минералите са „нежива” природа и рядко се вижда тяхната роля като вдъхновител и източник за духовно преживяване. Целта е да се покаже в хармоничното единство минерали и поезия.
В четири витрини в експозиция „Скъпоценни камъни” (втори етаж на музея) са експонирани високо естетични природни образци на скъпоценни камъни, вдъхновили с красотата си поети да напишат своите произведения. Редом с тях могат да се прочетат откъси от стихове за съответния камък.
Неразделна част от изложбата са 6 постера с подбор от стихове на поети, които чрез минералите в пряко или преносно значение изразяват своите емоции. Творбите отразяват дълъг период от човешката история – авторите са представители на различни култури и поетични направления. Започвайки от Фирдоуси, Хаям и Руставели, през Микеланджело, Шекспир, Байрон, Гьоте, Хайне, Пушкин, Лорка и много други и се стигне до поезията на Петя Дубарова, навсякъде в стиховете се срещат прекрасни поетични образи от каменното царство, станали в повечето случаи нарицателни имена. Специално внимание е отделено на българската поезия с фрагменти от стихове на Вазов, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Лилиев, Траянов, Багряна, Джагаров и много други. Направен е специален подбор от портрети и шаржове на поетите от известни художници.
* * *
Красотата на минералите, разнообразието от цветове, съвършенството на кристалите и чудото на раждането на неживата природа отдавна привлича хората, допринасяйки за появата на множество легенди и вярвания. Огромна и разнообразна е ролята на естествения камък в живота на човека от началото на неговото развитие до наши дни. В различни времена много автори използват минералите като символ на красота и съвършенство, като сравнение, за подчертаване красотата на природните явления – облаци, цветове на залеза, зелени полета и т.н. Много поети и писатели често използват алегории и образи, свързани с камъни в редица свои литературни творби.
Скъпоценните камъни често се използват за образуване на прилагателни имена и в тези случаи те дават по-точна характеристика на предметите. Срещаме определения като: рубинени уста (Христо Смирненски), кехлибарното лято и елмазена влага на Елисавета Багряна, изумрудена верига (Николай Райнов), бисерни слова (Йордан Кушев), мир гранитен (Иван Вазов), диамантни къдреци (Мара Белчева), алмазна роса и алмазна утрин на Николай Лилиев, ясписни вълни (Теодор Траянов).
Сравненията твърди като скала, чисти като кристал или „реч, като алмаз (Кирил Христов „Българската реч”), непомътен кристал (Димчо Дебелянов) се използват за оценка на висока степен на качество.
Виждаме света, оцветен с цветовете на дъгата с поетичното въображение на Христо Смирненски (пожар от злато и рубин), Христо Ясенов (греят будни изумруди), Иван Вазов (небето със брилянти), Николай Лилиев (Затрептяха изумруди), Кирил Христов (дъжд от изумруди), Теодор Траянов (пронизва мрака възгорял рубин), Николай Райнов (Вълна с вълна се сплита в изумрудена верига).
* * *
"В различни времена авторите на художествени произведения често използват свойствата и качествата на минералите като символ на съвършенството и красотата. Така благодарение на тяхното творчество през вековете характеристиките, метафорите и алегориите са се превърнали в трайна поетическа система, която оказва изключително влияние за развитието на книжовния език и образното мислене.
Качествата и стойностите на скъпоценните камъни са използвани за създаването на символика, утвърдила във всички културни езици постоянни представи за красотата на природните явления, облаците, цветовете на изгрева и залеза, зелените полета, морската шир, и разбира се, на човешките качества и отношения. Тази традиция преминава непокътната и в съвременното литературно творчество, където иносказателното присъствие на камъните днес изживява нов Ренесанс…"
Из Увод в "Поезията на камъка"