„Под юртите на Монголия” на Марк Ало е най-новото заглавие на издателство „Вакон”. В него авторът се впуска в търсене на монголската душа в книга, която е не само приключенски разказ, а и ценно есе за етнографията на страната. (Откъс от книгата – глава първа – прочете тук. Глава втора прочете тук.)
Ало извървява близо 6000 километра, кръстосвайки на длъж и шир „страната под Синьото небе”. Избира този начин, защото Монголия и жителите й трябва да бъдат доближавани бавно и смирено. Можеш да обиколиш страната с джип за няколко месеца и ще имаш повече за разказване, отколкото конник, яздил три седмици. Но само времето, прекарано на самото място, е от значение тук, затова пътят към опознаването на монголската култура се изминава пеша. И Марк пътува месеци наред. От китайската граница до подстъпите на Сибир, през централните и източните степи, из обширната пустиня Гоби и китните планински покрайнини. В желанието си да се потопи в живота на „синовете на степта” той започва да изучава монголски език, като първата дума, която научава, е „айюлтай” – „опасен”. Този термин определя най-точно четирите месеца бродене сред най-голямата азиатска пустиня. По-късно от скотовъдците научава „няма”, „кладенец”, „село”.
Ало си поставя за цел да усети всички нюанси на живота на едно общество, което за по-малко от век преминава от феодализъм през комунизъм до капитализъм, защото в очите на Запада историята на съвременна Монголия се свързва с две дати: 1921 г. – когато Монголия е била впримчена в хватката на комунизма, и 1990 г. – когато е излязла от него. За много от монголците това е и началото на Ада. По ирония на съдбата от прехода към капитализъм се възползват бившите комунистически управници. Ало цитира монголската преса: „Ние сме дива демокрация”, а редицата скандали само маркират периодично липсата на граници между политическата и икономическа сфера, където политиците са често бизнесмени, възползващи се от бюрокрацията и клиентелизма. Колко познато.
Но Монголия има и друго лице. Различно от това, на което се падат 34 литра водка годишна консумация. Лицето на девственото от бариери, пътища и култури поле. Този „празен” свят, към който авторът в известна степен вече принадлежи. Гледката го кара да се чувства незначителен. Монголският хоризонт всява страх като от пустиня. Безкрайна голота, материализирана празнота… без бразди, урви, цветя или гори. Човек дори би се запитал дали съюзът между голата земя и девствения небосвод може да се нарече „пейзаж”. Има ли въобще място за Човека? И как да намериш път към хората, при положение че те се местят с жилищата си от едно място на друго?
Но той намира и среща тяхното гостоприемство. В монголската култура храната заема основно място, а традицията повелява гостът да бъде нахранен, дори това да бъде сервиран от благоприличие стриктен минимум като купичка чай с мляко и сухи банички, което често се оказва последният запас на домакините… Така авторът завръзва не едно и две приятелства, включва се в ежедневните пасторални дейности, местни празници и сезонните миграции. Живее в юрта, където разбира, че това е въпрос на личен избор. Там всичко е на една ръка разстояние и организирано по хармоничните правила на фън-шуй. Светлината е естествена и идва от тавана, а душата се чувства свободна… Точно в името на това сближаване и разбиране Ало предпочита да живее както в столицата Улан Батор, така и в най-закътаните планински селца.
"Дръзко, но не и безумно смело, авантюристично, но не и безразсъдно – така мога да определя това пътешествие от днешна гледна точка.”
Марк Ало
За автора:
Марк Ало е роден през 1976 г. и се занимава с археология, преди да поеме по пътя на книгоиздаването. Предприема пет дълги пътешествия из Монголия, която изследва със страст и за която публикува множество трудове, като същевремнно участва в конференции за историята, културата и икономиката на страната. Събитията, описани в книгата, обхващат периода 2001 – 2009 г.
Отзиви:
„Тази книга, изпъстрена със стотици снимки, заснети от самия автор, е едно етнологично изследване върху днешните наследници на Чингис хан. Заглавието също така предоставя и едно невероятно пътуване сред необятни дeвствени земи и среща с щедри и изключително мъдри хора.”
Lorine Schieber, сайт за пътувания www.routard.com
„Тази книга разказва историята за една страст, дори може би мания за едно място, за отдалечена земя, която, според думите на самия автор, „обединява фантазиите с безумието”. Моноглия се ражда във фантазията на автора от атласа и от стотици пъти повтарящи се песнички още в детството му. […] „Монголия ми липсва и се надявам да ми липсва все така цял живот“, пише Ало – един зов на сърцето, който поема пътешествието към зова на любовта.”
Gilles Fumey, Vient de paraître n° 32
„Трудно е това произведение на Марк Ало за Моноглия да бъде сумирано в три реда. То е невероятно. Още от уводните думи се срещаме с коня и икономиката, с факти относно както историята, така и географията на страната, с душевността на номадските племена. Тази книга наистина позволява на читателя да се докосне до малка част от душата на тези необятни територии. А тъй като ерудицията на Ало се среща с изключителните му познания за региона… резултатът е едно истинско щастие.”
Jean-Marc Porte, Trek magazine n° 103
„Искам да предупредя пътешествениците, които плануват да се отправят към Моноглия: не четете тази книга, защото няма да искате да се върнете от там! Пред вас стои един литературен шедьовър на една изключително пламенна личност. Марк Ало посещава всяко кътче на Монголия и при това в по-голямата част пеш. С други думи, 5000 километра и четири пътувания из страната му позволяват да опознае и сподели ежедневието на монголския народ. Той научава езика им, познава суровата зима, докосва се до ежедневните задължения на скотовъдците, но най-вече се сблъсква с живата реалност в съвременна Монголия, съвсем различна от общо възприетите представи за просто една номадско-скотовъдска действителност.”
Xavier Delhert, Libraire L’Appel de la forêt