На 10 юни (сряда), в 17.00 в Балабанова къща (Стария град), Издателство „Колибри“: организира среща с
„Съновидение за св. Борис Първи“ – литературен текст от Анжел Вагенщайн, по който е заснет филмът „Борис Първи“.
„И най-лошият мир по-добър е за нас от най-добрата война. Трябва ни мир – траен, дълговечен и добър, за да съградя каквото съм намислил”.
Имаме удоволствието да ви поканим на литературна среща – беседа с големия български писател, киносценарист, общественик и почетен гражданин на Пловдив Анжел Вагенщайн! Събитието на 10 юни се осъществява в рамките на ежегодната инициатива „Пловдив чете”.
Авторът ще прочете фрагменти от най-новата си книга – „Съновидение за св. Борис I”. Един изключително оригинален и въздействащ текст със заряд на старинна хроника, който преди 30 години вдъхва живот на емблематичния игрален филм „Борис I” на режисьора Борислав Шаралиев с участието на Стефан Данаилов.
Борис I несъмнено се явява една от най-драматичните и комплексни фигури в българската история. „Разпнат между грях и святост”, 
влиятелният езически хан, а по-късно християнски княз Борис-Михаил, превръща България в една от най-могъщите държави на своето време: Аз камъните не засегнах. Ала проникнах в душите. Там е по-трудно да вкараш конете си.
Именно Борис I налага кога с неописуемо насилие, кога със святост и благост, но винаги с дълбоки прозрения в далнините на народа си православието и славянската писменост. Тези два държавнически акта, слели прабългари и славяни в единна европейска нация, предначертават Златния български век на сина му – цар Симеон.
Подарете си една незабравима среща на чаша вино с Анжел Вагенщайн и неговото творчество на 10 юни от 17 часа в Балабановата къща в Пловдив!
С участието на първата българска мъжка вокална формация за старинна полифонична музика Светоглас!
Книгата на Анжел Вагенщайн ще бъде представена от д-р Здравко Дечев, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и автор на монографията „Устност-писменост във възрожденската култура. Феноменология на българския глас”.
Информация за автора:
Анжел Раймонд Вагенщайн е роден през 1922 г. в гр. Пловдив в еврейско занаятчийско семейство. Ранното си детство прекарва в Париж, където родителите му емигрират по политически причини.
Във връзка с една амнистия семейството се завръща в София и Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум. След влизането на България във войната на страната на хитлерова Германия той е изпратен в еврейски лагер за принудителен труд, откъдето избягва и се включва в съпротивителното движение срещу фашизма. Предаден при една акция в София и инквизиран жестоко, Анжел Вагенщайн е осъден на смърт. Присъдата му остава неизпълнена поради бързото навлизане на Червената армия в България. Непосредствено след излизането си от затвора отива на фронта като един от ръководителите на първия български фронтови театър „Народна естрада“.
След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия /ВГИК/ и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил Академията. Във връзка с предстоящата 90-годишнина от учредяването на първата в света филмова академия, ръководството й е уведомило съответните български власти в Москва за намерението си да присъди на Вагенщайн званието Доктор хонорис кауза.
Анжел Вагенщайн е автор на сценариите за над 50 игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Негови пиеси за възрастни и деца са поставяни в България, Румъния, Русия и Испания. Филми по негови сценарии са носители на редица големи национални и международни филмови награди.
Филмът „Звезди” (1959), създаден по негов сценарий и заснет под режисурата на Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните кинопроизведения на Анжел Вагенщайн се нареждат сценариите на филмите „Допълнение към закона за защита на държавата”, „Гоя”, „Звезди в косите, сълзи в очите”, „Борис I”, „След края на света”.
Анжел Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци реформатори, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска в София при закрити врата, през януари 1989 г. За участието си в борбата срещу фашизма и тоталитаризма той е удостоен с офицерската степен на френския орден „За заслуги“, а по-късно френското правителство го обявява и за офицер на Ордена на изкуствата и литературата. Депутат в VІІ Велико народно събрание, 1990 г., приело новата демократична Конституция на страната.
Книгите на Анжел Вагенщайн, освен в България, са публикувани в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединените щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел. Трите му знакови романа „Петокнижие Исааково”, „Далеч от Толедо” и „Сбогом, Шанхай”, са посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война и представляват изкусно съчетание на ерудиция, съкровеност, мъдрост и мощна повествователна енергия. През 2013 година беше представено руското им издание в том със заглавие „Двадесети век. Изгнаници”.
Тези литературни творби са удостоени с най-високи международни награди, в това число Европейската награда за литература „Жан Моне“ и годишните литературни награди на Съюза на българските писатели, на Сорбоната и ЮНЕСКО.
През 2002 г. Президентът на Република България удостои Анжел Вагенщайн с най-високия български орден „Стара планина“ – I ст. за заслугите си към българската култура.
През 2011 г. издателство „Колибри” публикува книгата му „Преди края на света. Драскулки от неолита”, роман на един живот, разпнат между тъгата и смеха, надеждите и крушенията, възходите и паденията. Тази своеобразна равносметка съдържа съкровени спомени от „неолита” на епохата – един свят, изпълнен с вярност и предателства, с насилие и светли пориви, както и непознати страници за Съпротивата, за парадоксите на времето и забавни епизоди от кухнята на киното.
В лицето на „Съновидение за св. Борис I” (2015) авторът като че ли намира подходящата художествена форма, за да изложи хипотезите си около знаменателни исторически събития. В книгата Анжел Вагенщайн разказва и за учениците на Кирил и Методий, създатели на славянската писменост и съпокровители на Европа. Приемайки техните възпитаници в държавата си, княз Борис създава две книжовни школи: Плисковско-Преславската и Охридската, които ще дадат богати духовни плодове.
Петокнижие Исааково
Трилогията на Анжел Вагенщайн „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом Шанхай“ е посветена на съдбата европейските евреи през Втората световна война.Освен в България, те са издадени при много голям медиен отзвук в Германия, Франция и Русия, подготвят се издания на английски и други езици. През 2002 г. „Далеч от Толедо“ получи годишната награда на Съюза на българските писатели за роман, както и Международната литературна награда на Сорбоната „Алберто Бенвенист“.
Този първи роман на известен български сценарист би могъл да се определи като нещо средно между Исаак Башеви Сингер и Ярослав Хашек с неговия храбър войник Швейк. Изпъстрен с еврейски вицове, романът описва ужасните и все пак весели превратности на различните режими от 1914 година до наши дни. Една пророческа книга.
Увлекателно и тъжно, комично и умно: „Петокнижие“ от българския автор Анжел Вагенщайн. („Berliner Zeitung“)
Това е една смешна и едновременно тъжна книга, и толкова остроумна! Този български сценарист би могъл да се определи като нещо средно между Исаак Башевис Сингер и Ярослав Хашек… Една пророческа книга! („Le Nouvel Observateur“ – Париж)
Много силен роман!… Запленяващият глас на Исаак ни повежда през всички бедствия и ни прави съпричастни, без да ни отвлича от дълбоките прозрения на Вагенщайн за абсурдите на живота… Възвишено и трагично, „Петокнижието“ е съществен принос към литературата за онзи период, за войните и Холокоста, към световната литература като цяло. („Publishers Weekly“ – Ню Йорк)
Далеч от Толедо
Трилогията на Анжел Вагенщайн „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом Шанхай“ е посветена на съдбата европейските евреи през Втората световна война. Освен в България, те са издадени при много голям медиен отзвук в Германия, Франция и Русия, подготвят се издания на английски и други езици. През 2002 г. „Далеч от Толедо“ получи годишната награда на Съюза на българските писатели за роман, както и Международната литературна награда на Сорбоната „Алберто Бенвенист“.
„Далеч от Толедо“ е весела и тъжна история, която се разгръща в неповторимия по своята пъстрота етнически декор на Пловдив. Една сага за любовта, надеждата и толерантността, които са по-силни и дълговечни от рушителните политически страсти.
Едно чудесно откритие! Една творба, която е истинско чудо не само от литературна гледна точка, но и на толерантността и неумиращата надежда.
(„ABC“ – Мадрид)
Далеч от Толедо и близо до сърцето… Един усмихнат и тъжен разказ за детството и зрелостта, за любовта и надеждата, за благородството и глупостта на човека, подчиняващ се на всякакви измислени правила и забрани и забравящ, че животът е безсърдечно кратък, а човешката болка – безкрайна.
(„ДУМА“ – София)
Сложността на хората, сложността на епохите, пътищата на исто- рията, които се кръстосват. Вагенщайн пише, както неговият Мануш Алиев изпълнява Моцарт на кларинет!
(„ESPRIT“ – Париж)
Мотиви от този роман са в основата на филма „След края на света“ – българско-немско-гръцка копродукция.
Сбогом, Шанхай
Една малко известна страница от еврейската трагедия през Втората световна война: Шанхайското гето. Около трийсет хиляди бежанци от нацизма, предимно германски и австрийски евреи, търсят убежище в Шанхай – формално все още с ограничения статут на открит град. Там новите му обитатели – в по-голямата си част интелектуалци – изпитват цялата бруталност на японската военщина и горчивината на унижението. Но и силата на солидарността и активното човешко съпричастие.
Сюжетът на романа се развива на фона на исторически събития, реални човешки съдби, документални факти и трепетни чувства – любови вярност, надежди и отчаяние.
Освен в България „Сбогом, Шанхай“ е издаден на френски, немски, английски, руски, италиански, испански, македонски, чешки, полски език и иврит. През 2004 г. романът получи Европейската награда за литература „Жан Моне“, а френското правителство удостои автора му със званията Офицер на Oрдена на изкуствата и литературата и Офицер на Ордена за заслуги.
Преди края на света
Роман на един живот, разпнат между тъгата и смеха, надеждите и крушенията, възходите и паденията. В „драскулките“ си авторът споделя съкровени спомени от неолита на епохата – един свят, изпълнен с вярност и предателства, с насилие и светли пориви. Читателят ще разлисти непознати страници за Съпротивата, за парадоксите на времето и забавни епизоди от кухнята на киното.
Както самият писател отбелязва, „Преди края на света“ не е автобиография, спретната като за юбилей – в нея няма точни дати, семейни фотографии, факсимилета. Не очаквайте тривиална колекция от протяжно-сълзливи спомени.
„Преди края на света“ прилича на онзи „мъничък нефритен Буда на връвчица с червено мънисто“, накарал душата на писателя да трепне. И ако прочетете тази книга, засмяното божество, стиснало риба в ръцете си, вероятно ще се озове в собствената ви библиотека. Нека. Ще ви служи като амулет за здраве, срещу лошо око или… нещо подобно.