Откъс от книгата "С обич: Момчето. Писмата на Роалд Дал до неговата майка“ , Доналд Стърок (“Книгомания“). Сборникът съдържа писмата на известният писател Роалд Дал до неговата майка.
„25 януари, 1930; „Приората“, „Рептън“*
Мила мамо,
Благодаря ти ужасно много за хапчетата. Пих няколко пъти и лошото храносмилане престана, велики са. Току-що получих тефтерчето с календар, върховно е, ужасно много благодаря; тъкмо смятах да те помоля да ми изпратиш такова. О! Да не забравя, ще ми изпратиш ли нова четка за зъби и тубичка „Евтимол”; четката ми за зъби омекна и пастата ми свършва. Моля не забравяй да изпратиш.
Във вторник, четвъртък и събота имаме полудневни ваканции, а през последния ден нямаме занималня, поне аз нямам, защото се включих в „Мюсок” – Музикалното общество! Страхотно забавно е; първо пропускаш занималнята и вместо това пееш; всеки първо отива при доктор Стокс да му пробва гласа, и той пита искаш ли да се включиш в „Мюсок”, казваш „да”, той ти записва името в списъка и в събота вечерта вместо да пишем домашни, се упражняваме за концерт в края на срока; около сто момчета сме, но се упражняваме на групи. Опитват се да ме накарат да пея алт! Във всеки случай е по-добре от занималнята, всъщност е страхотно занимание и доста забавно.
В клас „Четири, две, Б” съм, на първо място по математика и на четвърто по френски. Уроците са сравнително лесни и в момента е по-леко, отколкото в „Свети Петър”. Главният ни учител е господин Джак Картър, доста го бива. Господин Дженкинс осигурява вечерята в учебните дни, но през трите полудневни ваканции си вземаме нещо от Грабър. Грабър е много приличен мъж, който държи ученическия магазин и снабдява с всякакви сладкиши, шоколади и тям подобни като „Форс”и консервирани плодове, дори сардини и бисквити. Продава също всякакви спортни дрехи и неща за спорт. За вечеря обикновено си вземам плодове в консерва или „Форс”. Следващия срок ще си донеса примус и ще си правя боб, доматена супа, аспержи или яйца с бекон, а понеже в занималнята има камина, си печем филийки.
… Човекът който ни преподава математика; майор Стрикланд (Стрикър) който е шеф на Отдела за военно обучение, е ужасно смешен. Например внезапно се обръща към теб и казва: „Охлюв ли си, оставяш ли дълга слузеста диря след себе си?”. Момчето казва „не”, а той отговаря: „Е, значи си гъба, всъщност сюнгер!” Или казва: „Разбрахте ли?” и после го повтаря шест пъти все по-силно и по-силно или по-тихо и по-тихо, като накрая просто шушне. Няма нищо против да възразяваме, даже му харесва. Много е смешен и когато спори. Например, ако не може да измисли отговор, казва: „Ами… така де…” После започва да бръщолеви все по-пискливо и по-пискливо. Мисля, че е почти смахнат! Нисък е, с лице като бъзов цвят и мустаци като африканска джунгла. Има глас на жаба, няма гърди и има шкембе.
Не забравяй четката и пастата за зъби.
С обич:
Роалд“
*„Рептън” e типично британско частно училище, разположено сред провинциален хълмист пейзаж недалеч от Дарби. Роалд Дал пристига там през януари 1930-а и е настанен в „Приората” – една от деветте сгради за пансионери. В автобиографията си „Момчето“ той обобщава четирите си години там така: „Имахме чувството, че вървим пипнешком през почти безкраен черен тунел, в чийто край мъждука ярка светлина и знаехме, че ако някога стигнем до нея, вече ще сме на осемнайсет”. Но писмата му оттам наблягат на оптимизма, а не на унинието.