За книгата:
”Писма до мъртвия брат” и „Пансионът” са два романа, които са писани преди промените през 1989 г. и отразяват духа на онова време, което не бива и не може да бъде забравено. Време, което има своите аналози и сега. Текстовете са в автентичния си вариант, от което читателят може да си създаде представа за творческата и гражданска позиция на автора спрямо събитията, на които е бил свидетел. Ето какво споделя Димо Райков по повод автентичността на книгата си „Писма до мъртвия брат. Пансионът”: „Накрая още нещо странно, свързано с тези два мои романа. И през 1993 г., и през 1995 г., когато ги издавах за първи път, и сега аз първоначално предвиждах да ги попреработя. Но и тогава, и сега, препрочитайки ги, се отказах – вътрешният ми глас ми подсказваше и ми подсказва, че това бе и е правилното решение. И мисля, че не сгреших тогава, убеден съм, че не греша и сега… Затова, читателю, ти предоставям моите двадесетгодишни рожби в техния автентичен вид..”
На въпроса, защо тъкмо сега се е решил двата романа да бъдат преиздадени, писателят Димо Райков отговаря, че днес е дошло истинското време на „Писма до мъртвия брат” и „Пансионът”. Толкова убеден е, защото го е почувствал със сърцето си по време на срещите със своите читатели. Техният ентусиазъм и любопитството им дават куража на автора да преиздаде романите.
Макар писани преди толкова много години, двата романа на Димо Райков не са загубили актуалността си. Проблемите, които намират художествена реализация в тях, са многократно обсъждани и днес. Книгата „Писма до мъртвия брат. Пансионът.” е своеобразен „пътеводител” за младото поколение, което не би трябвало да се лишава от спомена за времето на своите родители и предци, когато също е имало домове за сираци и пансиони за бедни ученици.
За автора:
Роден на 31 юли 1954 г. в градчето Малко Търново, днес Димо Райков е един от най-интересните съвременни български писатели. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и дълги години работи като редактор в редица литературни издания и национални медии. Сред длъжностите, които заема, са съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на „Връзки с обществеността“ в Министерството на труда и социалната политика.
Творческата му кариера започва през 1983 г. със сборника разкази „Стълба от камък“, последван от повестта „Жребият“ (1987 г.), сборника с разкази „Мигът на невестулката“ (1989 г.) и двата му романа „Писма до мъртвия брат“ (1993 г.) и „Пансионът“ (1995 г.).
Авторът е член на Сдружението на българските писатели и носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.
През последните години Димо Райков поделя времето си между София и Париж, творчески плод на което са книгите му „Париж, моят Париж…“ (2006г.), претърпяла вече три издания и „BG емигрант в Париж“(2008г.), която също се радва на голям читателски интерес.
През май и юни тази година Димо Райков осъществи един уникален маратон с автограф из цяла България. С подкрепата на ИК „Хермес” и Френския културен институт авторът се срещна със своите читатели в градовете София, Варна, Пловдив, Благоевград, Бургас. Почти навсякъде залите бяха пълни. На представянията на двете „парижки книги” присъстваха и много млади хора.
Сега авторът, който спечели многобройни почитатели с книгите си „Париж, моят Париж…” и „BG емигрант в Париж”, е подготвил поредната изненада за читателите си. Тя е новата му книга „Писма до мъртвия брат. Пансионът.”
След „Маратона с автограф” Димо Райков е убеден, че интересът към книгата у нас започва да възкръсва. Това е и една от основните причини той да се върне назад, за да възкреси два романа, писани преди двадесет години.
Премиера: 10 ноември 2008 г.
Корична цена: 10 лв.
* * *
Алексей Христов представи книгата си "Дванайсет по пладне"
Спомени за детството на българския театър пътуват 50 години от чекмеджето до книжарницата