В рубриката на Kafene.bg "Писателски съвети" включваме малката, но точно в целта книга на Маргьорит Дюрас – "Да пишеш", издателство "Прозорец", 2013 г.
Превод – Мария Георгиева. Художници на корицата – Ина Бъчварова и Владимир Венчарски.
"От писането се подивява. Човек се връща към едно дивачество отпреди живота. И го разпознава неизменно, то е онова от горите, онова отдавнашно като времето. Онова на страха от всичко, отчетлив и неотделим от самия живот. Ожесточава се. Човек не може да пише без силата на тялото. Трябва да е по-силен от себе си, за да се залови с писането, трябва да е по-силен от това, което пише. Потресаваща история, да. Не само писането, написаното, ами и звуците на нощните зверове, тези на всички, вашите и моите, тези на кучетата. Смазващата, отчайваща вулгарност на обществото. Болката, Христос и Мойсей, и фараоните, и всички евреи, и всички еврейски деца, и още най-силното усещане за щастие. Неизменно, така смятам."
Кратки есеистични форми от голямата писателка за писането, самотата, говоренето за книгите, говоренето за писането, за мълчанието, режима на писане, начините да виждаш света около теб и детайлите в него. По филисофски мъдро и дълбоко, по минималистически кратко.
"Има безусловно много хора, които навярно биха написали история на пътищата"
и
"Де да имаше писане на неписаното. Някой ден това ще се случи. Писане кратко, без граматика, писане на единични думи. Думи без граматика за опора. Изгубени. Там написани. И тозчас изоставени."