Познатата деликатност на варненската муза се примесва с нов, по-мрачен и дълбок нюанс в този роман с вкус на слънце
Симона Стоева – писателката, която рисува с мечти и разтопи сърцата на хиляди български читатели в звездния небосвод на романтичните си истории – се завръща с третия си изящен роман „Под негово влияние“.
Сред слънчогледовите му страници почитателите на „Всички ние сме мечти“ и „Никога достатъчни. След края на завинаги“ ще попаднат в клопката на най-умелия разказвач – Негово Величество Сърцето.
„Под негово влияние“ затваря в бутилка целувката на солените морски вълни, тръпчивия вкус на тъгата и сладкия нектар на неочакваната любов, която може да изцели най-дълбоките рани, но и да ги нанесе.
Хей, Сири, пусни „Cruel Summer“ на Тейлър Суифт…
Нощта след последния изпит по медицина на Андриана е пропита с електричество. След толкова години труд и постоянно учене „доктор Блонди”, както състудентите ѝ я наричат, най-после може да свали маската на пълната отличничка и да си позволи да живее.
Андриана си обещава, че тази нощ ще бъде началото на едно лято, в което ще си подари пълна свобода на чувствата. Подтикната от лудешко предизвикателство, тя случайно се оказва в колата на Явор. Напук на всички вероятности, пъстрите му ириси се разливат в синевата на нейните. А изгубен списък с желания дава началото на история стара, колкото света.
А и Я. Едно момче и едно момиче, които съществуват истински само когато са един до друг. А между тях стои цяла азбука от емоции, страст и копнежи.
Тя е неговата най-голяма зависимост. Той е опасността, която душата ѝ отчаяно желае. Двамата са неподходящи, токсични, невъзможни… Ала лятната игра помежду им бързо разтапя ледените стени, заслонили сърцата им.
Нима съществува човек, който би имал глупостта да избяга от най-щастливите си летни дни? Дори когато вълните неизбежно го придърпват надолу към дъното…
Напоена със слънце и носталгия – като слънчогледи в кошницата на велосипед, „Под негово влияние“ е красива и помитаща история, която примамливо нашепва: „ела, ела с мен по прашните пътища на младостта“.
Познатата деликатност на Симона Стоева се примесва с нов, по-мрачен и дълбок нюанс на прозата ѝ, който прави рентгенова снимка на най-тайните и студени кътчета на човешката душа.
А лятото… лятото е безмълвен художник на онази връхлитаща любов, която е болка и спасение. Солен спомен с вкус на слънце, който завинаги остава гравиран в камерите на сърцето.