Весела Фламбурари е съвременна българска детска писателка. Завършила е „Актьорско майсторство за куклен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Николина Георгиева, а след това и „История и теория на световната култура“ с научен ръководител проф. Ивайло Знеполски в Софийски университет.
В периода 1993 – 2000 г. създава и води детското неделно предаване „Тинтири-Минтири“, писала е и сценарии за епизодите „Приказчици“ от телевизионната поредица на БНТ „Лека нощ, деца!“.
Съвсем наскоро Весела стартира нов проект – издателство за българска детска литература. Повече за него научете от интервюто с нея.
Весела, защо реши да се захванеш с „Горната земя“? Как се роди идеята за издателството и каква е перспективата пред него?
Горната земя се роди като идея преди няколко години в главата на моя съпруг. Тогава аз бях започнала да пиша моите книги за Мина и там действието се развива основно на Горната земя. Това е една фентази трилогия по българската народна митология. Аз тогава бях много странно настроена към това сама да си издавам книгите.
Опасявах се, че няма да успея да се справя, но в последствие намерих хора, които обичат детската литература и искат да работят, да направят нещо за развитието ѝ в България. Така в един момент се обособи екип, а заедно с него се поставиха и основите на страхотното, наше ново издателство „Горната земя“.
То се роди преди около месец, така че е съвсем, съвсем новичко, но вече имаме три издадени книги. Една от тях е моята книга „Майстори на феи“, втората е на Калоян Захариев „Съкровище, пищови и южни морета“ и третата е една бебешка, шита от плат, книжка с 13 страници – „Залъгалки“ на Дора Габе.
Това е нашата продукция до момента, само за месец. Действително издателството ще бъде само за българска детска литература, защото от многото години, в които пиша книги за деца, забелязах, че се издават доста еднотипни неща. Вярно е, че и големите издателства започнаха да издават книги за деца, но предпочитат преводни такива, докато българските остават на заден план, особено когато са богато илюстрирани. В този смисъл реших, че трябва да работя в две насоки, заедно с моята съдружничка д-р Катя Кирилова, която е доктор по детско книгоиздаване в СУ. Концентрирани сме върху това книгите ни да бъдат писани от български автори и илюстрирани от български художници. В този дух – не само цветните ни книги ще бъдат илюстрирани, а и романите, които издаваме също ще бъдат илюстрирани богато.
До момента сме работили с двама млади български художници, току-що завършили Художествената академия, специалност „Илюстрация“. Това са Нели Друмева и Петко Хаджийски. От много години аз самата работя с Радостина Нейкова, тя е доцент по анимация в НАТФИЗ. Тя също е част от екипа, създател на нашето лого, което според хората е доста запомнящо се. Което е много обещаващо и ободряващо, но и се надявам да продължим да имаме куража да вървим по този път, който сме си предначертали. Действително, да намериш начин да помогнеш на колеги, които са много добри писатели и художници, но само защото са българи са някак си неглижирани и имат много повече трудности, докато стигнат до издаване, мисля, че е едно добро дело, което помага и развива както тях, така и българската литература.
Разкажи малко за „Майстори на феи“. Какво представлява, за кои читатели е?
„Майстори на феи“ е книга, която е приказка на ръба на фентъзи, богато илюстрирана с цветни и интересни илюстрации, които са работа на Нели Друмева. Аз не обичам да поставям възраст, за която е предназначена. Според мен всеки читател може да намери нещо интересно за себе си в нея. Текстът е такъв, че той може да се чете както от малки деца, така и от 100-, 200-, 300-годишни.
Трябва ли човек да разбира от феи?
Тази книжка е написана по скандинавската митология. Има феи, които са елфи и фейчовци, като главният герой е точно такъв. Да не си мислите, че като пише феи и не става за момчета. Аз живях една година в Швеция и тяхната митология много ме впечатли и вдъхнови да напиша тази книжка.