Традициите могат да бъдат решение за този проблем, убедена е младата словенска авторка, чиито нов сборник с разкази “Пчелно семейство“ вече се продава и в България (издателство “Колибри”). Разговаряме за новата книга, както и за мястото на традициите в модерното общество.
Въпросите зададе Александър Александров
ВЪПРОС: Какво ви вдъхнови да създадете книга с кратки разкази, посветени на традициите?
ОТГОВОР: Първо написах история за друг словенски обичай и това на практика ми даде идеята, че би било много добре да създам цялата колекция от тези истории, които се занимават със стари словенски обичаи и ритуали. Първата, която ми даде идеята, не я включих в книгата, защото реших, че някак си не пасва. Но избрах тези седем истории, които започнах да изучавам. Това са стари обичаи и ритуали, за които дори аз не знаех. Така че беше много интересно изследване, а по-късно – и писане.
ВЪПРОС: Имате голям принос в представянето на нови традиции или такива, които не са добре познати. За какво се отнася първата история?
ОТГОВОР: Разказва се за живота във фермите, където колят животните. Главният герой е малко момче, което трябва да се научи да го прави. И това му е много трудно, тъй като не иска да убива неговите животни, защото ги обича. Това е история за израстването му и научаването на тази жестока традиция.
ВЪПРОС: А къде, според вас, е мястото на традициите в съвременния живот? Смятате ли, че те могат да помогнат на нас и нашите съвременници да бъдем по-стойностни хора и да откриваме повече смисъл?
ОТГОВОР: За мен интересната част беше включването на тези ритуали в тези истории, не само в контекста на обществата и колектива. А на практика и през призмата на личните истории на героите. Днес традициите и всички тези обичаи от една страна са почти забравени, защото хора, които са ги практикували, вече ги няма. Но от друга страна – и това се случва и близо до мястото, където живея, в западната част на Словения – традициите се използват в наши дни като част от културния туризъм.
ВЪПРОС: Освен традициите друга важна връзката между всички истории в книгата ви е семейството. Разкажете ни повече за него!
ОТГОВОР: Основната идея беше да напиша тези истории за ритуали и културни обичаи. И едва след като го направих, осъзнах, че всяка от тях по един или друг начин говори и за семейството. Но това не са типични семейства, включващи баща, майка и деца. Историите са за хора, които искат да бъдат семейство, но поради някакви обстоятелства не могат.
Семейството е много важна тема в моето писане. Разгледах тази тема и в първите си две книги, така че мисля, че по някакъв начин се връщам към нея. Интересно ми е как тези отношения между хора, които може би са свързани, често са трудни. Не винаги е валидно това, че ако сте роднини с някого, ще се разбирате. Това може да бъде много, много трудно.
ВЪПРОС: Разбирам, че това са хора, изправени пред някакъв вид предизвикателства и проблеми. Кои според вас са основните предизвикателства пред съвременното семейство?
ОТГОВОР: Мисля, че има голяма разлика например между родители и деца. Защото младите хора сега живеят съвсем различен живот, обвързан със социалните медии. Мисля, че те крадат от качественото време за семейството. Може да излезете и да видите примерно семейство, което седи в ресторант заедно, но членовете му не се познават. И това важи не само за семействата, а и за приятелите. Всички имаме приятели, които стоят заедно и просто превъртат телефоните си.
ВЪПРОС: Мислите ли, че традициите и ритуалите могат да бъдар лек за този тип проблеми, свързани със социалните медии и мобилните устройства?
ОТГОВОР: Да, традициите могат да бъдат решение за този проблем. Защото ако едно семейство например реши да включи общ ритуал в тяхното време. Може би тогава ще зарежат телефоните си и просто ще прекарват времето си по различен начин. Освен това виждам как ни липсва нещо магическо в живота. Днес ние като че ли знаем всичко. Или ако искаме да научим нещо, просто взимаме телефона и го търсим в Гугъл. Мисля, че липсва магията тук и исках да включа това послание в книгата.
ВЪПРОС: Имате много международни награди, включително и от Европейския съюз. Какво е необходимо на един писател от малка страна като Словения или България, да стане международно известен?
ОТГОВОР: Наградата на Европейския съюз определено ми помага много и откакто я получих през миналата година, работата ми се промени осезаемо. Изведнъж книгата ми стана популярна сред толкова много издания, които се публикуват всяка година. Освен това е превеждана многократно и имам възможност да пътувам. Това е страхотно за мен и ме поставя на картата на писателите.
ВЪПРОС: Какво е необходимо на един български автор, за да постигне подобен успех?
ОТГОВОР: Мисля, че награди, които са фокусирани не само върху една държава, като например тези на Европейския съюз, са добри, защото свързват писатели и издатели от различни страни. Това е един от начините, по които можете да пишете не само за аудиторията във вашата страна, като България или Словения, а да получите преводи на други езици и по този начин да спечелите читатели от други страни.
ВЪПРОС: Какъв е вашият съвет към младите хора, които искат да бъдат писатели? От къде да започнат?
ОТГОВОР: Има хубави семинари за писатели. На тях виждам много млади хора, които искат да пишат, но имат проблеми с четенето. Те не четат толкова, колкото би трябвало. И моят първи съвет е винаги първо четете, четете много и така ще намерите своя стил, своя глас.