Познаваме Михаела Петрова като пишеща млада дама, която напоследък свързваме освен с писания из родни списания с хубавото вино и клуб Винен наблюдател. Михаела работи по своята книга, която скоро ще видим и представим и тук. Ето малко информация в аванс.
Кажете ни нещо за новата книга?
През 2007-ма се освободи време да прегледам всичко писано от мен през последните 9 години за секс и взаимоотношения. Оказа се толкова много, че дълго редих пъзелът кои текстове да влязат и кои – не. Дописах голяма част от тях с истории или анализи, които не са подходящи за списания (поради разтоварващата им функция), но са задължителна част от интимното общуване с книгата. Според мен се получи интересен “документ” за “прехода на емоциите” – нещо, на което никой не обърна внимание, но той се случи точно както политическите и икономическите преходи. Работното заглавие е “Секс, любов и други глаголи” (именно глаголи) и по план трябва да излезе през последната седмица на януари 2008.
От къде черпите вдъхновение за писане? Кое Ви зарежда?
Помня, че за да записвам приключенията на децата от махалата ме беше вдъхновил Ерих Кестнер. За училищната пиеса пък използвах структурата на историята от романа “Летище” на Артър Хейли. Първото вдъхновение получих от книгите. В студентските ми години, Вирджиния Улф беше много инспирираща за мен. После Хенри Милър и Ерика Джонг, а също Уилям Сароян и Том Робинс… О, и Тери Пратчет. Обожавам много други майстори на перото. Но при общуването с книгите на тези писатели, получавам толкова силен импулс за писане все едно те сърби и трябва да те вържат в усмирителна риза, за да не се почешеш. Вдъхновявали са ме и ексцентрични хора, онези, които могат да разкажат най-незначителната история толкова интересно, че или се превиваш от смях, или намираш ценна поука.
Мисия ли е писането, или хоби, или професия?
Ако приемем, че “мисия” е онова, което правиш и даваш, просто защото не можеш да не го правиш/дадеш на голяма или малка аудитория, може и да се окаже, че ми е “мисия”. Не мога да пазя за себе си онова, което научавам (от най-разнообразни източници, към които вече трайно се е присъединил и Интернет). Обикновено нямам търпение да го споделя. Може би затова професията ми сама ме избра и ми помогна да канализирам информацията, която получавам, да я “превеждам” и адаптирам за различни аудитории.
Най-голямото предизвикателство за Вас въобще?
Най-трудно ми е да не натрапвам на приятелите си моите вкусове и предпочитания, моите представи за щастие, за готини взаимоотношения, за вълнуващото в сексуалното общуване, за здравословни избори, за хубаво вино и храна дори. Това е случай, в който пренасям работата си в отношенията с близките си хора и хем те се усещат притиснати от моите “претенции” и концепции, хем аз съм се чувствала неразбрана, започвала съм да се чудя дали въобще има смисъл от това, което правя. Отне ми много време да разбера, че когато си журналист, съвсем не цялата аудитория, а само определени хора от нея, които в даден момент са на “вълна”, сходна с твоята ще се зарадват и ще бъдат благодарни на информацията, която ретранслирам като медиатор. Само чрез медиите даваш свободен избор на хората да приемат или да не приемат алтернативата или знанието, което им даваш. А най-хубавото на приятелството е друго – това, че се обичате и приемате, че изпитвате удоволствие да се забавлявате заедно независимо от дребните или по-големите различия в начина на живот и възгледи. Именно тези различия обогатяват и разширяват собствения ти мироглед, а не когато се опитваш да променяш другите така че да приличат на теб. Това не е много приятелско май ?. И определено е предизвикателство.
Какво четете в момента?
През последната една година си бях забранила да чета, защото книгите ми влияят и все ще искам да дописвам текстовете, които събирах за моята книга. Ако бях чела, никога нямаше да я докарам до печат. Тъй като е много трудно да откажа четенето, минах на “финансовите книги”. Междувременно направих и няколко шопинга (на едно влизане в книжарница оставям 100-тина лева), за да се самостимулирам по-бързо да приключа с редакцията на текстовете си. Така че сега имам една купчинка от разнообразни заглавия, които чакат своя интимен момент с мен – две на Хулио Кортасар (много го обичах през студентските си години и много се зарадвах, че издателство “Агата-а” се е заело с преиздаването му), четвъртата книга от фентъзи поредицата “Огън и лед”, “Да пробудиш героите в теб – 12 архетипа, които ни помагат да намерим себе си и да преобразим нашия свят”, “Търговецът на оръжие” – забавен криминален роман от Хю Лори (актьорът, който играе д-р Хаус), “Авантюра за да мине времето” на Албена Стамболова, “Съкровени вкуснотии” на Лаура Ескивел, “Дългът към удоволствието” на Джон Ланчестър (с благодарност към “Обсидиан” за преиздаването на тази култова книга) и една много важна книга – “Наръчник по забогатяване – станете богати без да ви нарежат кредитните карти” на Робърт Кийосаки. О, за малко да забравя – и “Маскарад” на Тери Пратчет с любимите ми вещици от Света на Диска.
А какво пишете?
В момента ми е приятно да пиша за вино. От този месец имам колонка в списание Business Week – нещо като малък гид сред все по-голямото разнообразие от наши и вносни вина на пазара. Това, което научавам покрай нея от моите консултати, ми е много интересно, надявам се да е максимално полезно и от практична гледна точка на читателите.
Иначе подготвям и втора книга – едни разговори, които записах с моя йога-мастер Пракаш. За сега само съм свалила записите и съм ги оставила да отлежават “в дъбови бъчви”. Убедена съм, че ще се получи интересно четиво, защото не противопоставяме Изток-Запад, а търсим тълкувания, при които източната гледна точка за света, да бъде практически полезна на западния човек.
Член сте на Клуб Винен наблюдател. Има ли истина във виното? А връзка между виното и писането?
В ритуалите на древните траки виното е било комуникационното средство, чрез което жреците и елитарния кръг около тях са правели връзка с Божествата – чрез виното са включвали “Bluetooth”-а, за да download-нат посланията на Великата Богиня. То е било неотменен атрибут на религиозните церемонии и орфическите мистерии в древността, следователно в архетипа му е заложено да бъде проводник на истината. Днес то има по-социална функция, но ако човек е склонен да търси истината във виното, винаги може да я открие. Например, ако съзнателно активираш сетивата си (зрение, обоняние, вкус), които задължително развиваш по време на дегустация, може да станеш много по-сензитивен и по отношение на хората, с които се срещаш. И постепенно да започнеш по-бързо да забелязваш кой изглежда блестящ и натъпкан с качества, които обаче се срутват в “послевкуса”, кой не показва веднага своите достойнства, а се “разгръща” постепенно при по-дълго общуване. Много е забавно да гледаш на хората и през критериите, по които се оценява виното. Защо не, след като често гледаме през критериите на зодиите?
Връзка между писане и вино също има. През лятото на 2007 една приятелка ме попита: “Хайде бе, какво стана с книгата. Нали бързаше?” и аз съвсем спонтанно й отговорих: “Отлежаването е включено в бързането”. За да създадеш добър продукт в сферата на словото, също е нужно да имаш добър изходен материал (грозде), да си избереш метод на винификация, да внесеш индивидуалния си почерк, стъпил на традициите (онова, което правят технолозите), да си дадеш време за отлежаване и… разбира се, да направиш добър маркетинг пред правилната аудитория. Така че … във виното има истини колкото си искаме.