Петя Христова е PR и маркетинг мениджър на издателство „Обсидиан” и от седем години от част от екипа му. Завършила е „Книгоиздаване” и „Публични комуникации” в СУ „Св.Климент Охридски”. Разговарям с нея за "Добрите новини за вредните неща. Лошите новини за полезните неща" от Джеф Уилзър. Книгата ще ви изненада с необичайни твърдения, от които ще се замислите дали вашите недостатъци като навици и характер не са ваши достойнства и как да не се подвеждаме по популярни твърдения, без да ги премислим.
Книгата има много провокативно заглавие, наистина ли разбива митове и обръща наопаки познатите ни нагласи?
Джеф Уилзър няма претенцията да разбива митове. Той подхожда с остроумие и хумор към манията по воденето на „здравословен” начин на живот. Много чаровно и забавно помага на читателя да погледне от друг ъгъл „полезните” неща, като си служи с факти и данни от различни изследвания, цитирани в книгата.
Личното ми наблюдение е, че последната година все повече специалисти по хранене развенчават митове, които водеха до демонизирането на някои групи храни – мазнините; храните, съдържащи глутен и др. В „Добрите новини…”намираме част от изследванията на тези специалисти по хранене, но информация е поднесена изключително достъпно.
Кои са "по-страшни" добрите или лошите новини в книгата?
Не новините в книгата са „страшни”, а склонността на човечеството да се вманиачава, да изпада в крайности, били те и по 
здравословния начин на живот. Авторът споменава за заболяването орторексия – манията по здравословен начин на хранене – „За страдащите от орторексия животът е безкрайна битка в търсене на хранени с трева, свободни от ГМО, чисти от пестициди храни, която им причинява стрес.” А това заболяване е изключително близко до анорексията.
Някои новини, които „Добрите новини…” поднася дори са „страхотни”. Джеф Уилзър има желанието да накара всеки, който чете книгата, да се почувства добре, да се усмихне.
За кого е тази книга, какви читатели смятате, че заинтригува?
Ще цитирам посвещението на автора с намигване: „Посвещавам тази книга на всички, които някога са се почувствали виновни, че са яли червено месо, пили са бърбън или не са купували органична храна.”. Бих добавила и, че тази книга е за хората, които искат да бъдат информирани, за тези, които искат да избегнат изпадането в крайности и да водят балансиран живот.
Вие като читател какво взехте от нея?
Авторът затвърди мнението ми, че ключът към здравето е в умереността и баланса. Чувството за вина и самобичуването нямат място в живота ни, ако искаме да сме в хармония със себе си. Научих, че хората сме склонни да се увличаме по модата, дори и в храненето, и пренебрегваме знаците на телата си, които, всъщност, не искат много, искат да не ги лишаваме от пълноценната храна (която включва и захар, и мазнини), както и от пълноценни изживявания.
Пожелайте нещо на читателите на Кафене.бг?
Наслаждавайте се на предстоящите слънчеви дни, на всяка хапка шоколад, на всяко упражнение в залата, на всяка чаша вино и на всяка изядена ябълка. И си спомнете старото правило „Всяко нещо с мярка” 🙂