Петя татуира от две години и половина. Мъжът й я е научил. Имат семейно студио, където двамата работят, в центъра на София – ArtCore Tattoo. Свободните й часове за татуиране са за след два месеца и половина. Печелила е доста национални конкурси, всъщност още с първата си татуировка печели конкурс! Иска да въведе български мотиви в татуирането, има красиви проекти в тази посока.
Коя е най-екстравагантната татуировка, която си правила?
Най-екстравагантната? Зависи кой как ги възприема нещата… Може би крокодилът – това е доста голям проект, също някои надписи интересни, щури са по-екстравагантни.
Кои са клиентите ви?
Ние не сме директно на улицата, по-арт сме и ни намират основно през сайта, социалните мрежи или с препоръки, все хора, които се ориентират стилово към нещата, които ние правим.
Как човек решава какво да си татуира? Идва си с решението, или заедно го обсъждате? Или вие предлагате? Всеки проект индивидуален ли е? Повтаряш ли два пъти едно и също?
Не, не повтарям. Всеки е индивидуален. Дори идеята да им е хрумнала от нещо, което вече съм правила или го променяме стилово, или го променяме като концепция.
Повечето хора са ориентирани какво искат. Идват и чисто като визия го изясняваме тук. Рисувам модел за конкретния човек. Не идват да избират от каталози, много рядко се случва.
Идват веднъж, говорим си, правя скици, обсъждаме, променяме, докато стигнем до първото разчертаване и тогава вече нямат право да си променят мнението.
Някои неща се работят на free hand, някои се отпечатват, зависи.
Доколко е изкуство татуирането? Изглежда като доста живо изкуство, буквално.
Да, това е вид изкуство. Затова и започнах да се занимавам с татуировки. Преди се правеха някакви стандартни неща, по шаблон. По татуировката можеш да познаеш по кое време е правена – буквално. В последно време доста художници започват да рисуват. И аз така започнах да рисувам – аз съм аниматор, но в България в момента много анимационни филми не се правят и това беше може би най-интересният начин да се реализирам. От една страна мога да се прехранвам с това, но си е артистично, можеш да се изразиш по този начин.
Да направиш татуировка е по-готино, отколкото да продадеш картина. Доверието, което ти се гласува, човек цял живот ще я носи, не е като картина, която ще реши след две години, че не му харесва. Готино е самото усещане, накрая като ти благодарят.
Имаш голяма колекция от неща, които си правила. Броиш ли си ги? Обръщаш ли се назад?
Не, не ги броя. Но си ги разглеждам, и за вдъхновение, и за сверка, за да видя как съм се развила, въпреки че се занимавам с това от много скоро. Надявам се че скоро, когато погледна назад, ще съм много по-добре.
Сложна ли беше техниката? Бързо ли я усвои?
Все още я овладявам. Техниката е доста трудна. „Платното“ мърда, кожата се подува, има хора, които изобщо не търпят, бягат и човек при цялото си желание не може да направи и една права черта… Не е като да рисуваш на лист, съвсем различно е.
Опитът е много важен. Знам коя боя как ще е след два дена, първо е доста тъмна, после придобива основния си цвят. Светлосенките също са доста трудни. Черно-бели не правя – там техниката е много трудна.
Мода ли е вече? Има много места, където човек може да си направи татуировка…
Професионалните студиа си ги има от много отдавна. Но покрай сериалите и реалититата – вече е много модерно. Особено сред жените. Който може и който не може – всеки става татуист.
Реалититата доста разчупиха вижданията на хората. Дори баба ми вече харесва татуировки! Започва да се разглежда като изкуство, а не като ваденки, както едно време, или като затворници…
Да, тук много години е набивано в главите на хората, че това е затворническо… Едва в последните години се възприема като естетско, но повечето хора са консервативни.
И все пак има цветни и толкова разчупени татуировки…
Някои хора продължават да твърдят, че цветните са грозни. Цветните тепърва навлизат.
В албума ти има „преди и след“. Защо се отказват най-често от дадена татуировка хората?
Най-често защото са остарели татуировките им, не им харесва вече, избледняла е или не е направена добре. С времето кожата разлива татуировката. Ако е нещо с дребни елементчета накрая на нищо не прилича. Сега вече не се правят такива, аз не бих правила нещо подобно, което след време няма да стои добре.
Какви са тенденциите – цвят, разляти контури…?
По-едрите форми стоят много по-добре във времето.
Как човек избира какво да си сложи – цветя, животинки, надписи…?
Най-често нещо много им харесва и така избират да си го татуират. Човек си знае стила, който му харесва и избира детайлите. Често още като видя човека знам какво ще поиска.
По-скоро трябва да си избереш татуиста по това, което ти носи като близост, а не защото си чул, че правя хубави неща.
В чужбина повече ли се татуират хората?
Навсякъде повече се татуират. Дори гърците, румънците, турците вече са много по-напред с нещата. Норвежци, шведи – те си правят каквото и да е, където и да е. В Англия съм виждала полицайка с огромен татус на врата и пънк прическа и нито я сочат с пръст, нито й се подиграват. Тук ни спира полиция лятото всеки ден, за проверка какви сме и защо сме татуирани… всеки ден… Това е тормоз! Тук има много предразсъдъци.
Ние имаме предразсъдъци към всичко различно, не само към татуировките… към всичко. В метрото например, ме спират да ме питат защо са ми различни очите, защото едното ми е кафяво, а другото зелено, по рождение… Хората тук са много нетолерантни…
Все пак в последните години интересът нараства и хората започват да си правят много по-големи неща.
Още по темата: