От какво се вдъхновяваш за музиката, която правиш? Коя е твоята „муза”?
Пиша музика, когато съм щастлива. Силната емоция ме вдъхновява.
Трудно ли е да „пробиеш” на българската музикална сцена?
Какво всъщност означава „трудно”? Трудно е това, което не обичаш, не разбираш или не харесваш. Нещата, които върша във Voice Academy по цял ден, за мен не са работа. Общуването с музикантите от групата ми, които чувстват музиката така, както аз, е прекрасно! Това е всекидневна емоция, с която храня душата си.
Зад всеки успех безспорно стои много труд. И разбиране, че музиката също е бизнес и би трябвало да се прави така, както се прави един бизнес. Българинът е жаден за нещо качествено различно. Една музика, когато е искрена, независимо в какъв стил е, рано или късно стига до когото трябва. Комерсиалната музика владее повече хора, но и по-сложната музика може да те докосне, зависи как е направена, какво усещане е вложено в нея… Всеки нов български изпълнител е разнообразие и право на нов избор, от което имаме нужда всички.
А ти самата каква музика предпочиташ?
Авторската. Всеки път, когато слушам музиката, която аз съм писала, си правя анализ и се уча, развивам се… Иначе много харесвам джаз (там има най-много свобода и най-много музика), но мога искрено да се развълнува от всяко едно изпълнение, в което има чиста емоция. Това може да е песен на Джо Кокър, Принс или Ела Фицджералд, но може да е и акордеонистът пред Народния театър или изпълнителят от караоке бара, който влага себе си в интерпретацията.
Наскоро твои възпитаници от школата Voice Academy направиха рок спектакъл, в който й ти участваше. Какъв е вашият стил – рок, джаз, етно…?
Един изпълнител трябва да може да пее всичко. Човек преминава през различни състояния: когато е тъжен, ще иска да изпълнява балада, когато е весел – нещо по-живо. И съответно да композира различни неща в различните състояния, през които преминава.
Учениците от Master Class програмата ни се учат да пеят всякаква музика, всякакви стилове. Хубавата музика няма стил. Тя е хубава тогава, когато идва от някой, който има какво да каже за себе си чрез нея. И е откровение и споделено щастие.
Как дойде идеята за музикалната академия и кое я прави различна от останалите академии у нас?
Още от малка съм искала да имам своя музикална школа и да преподавам в нея. Страстта към преподаване съм наследила от майка ми, тя е музикален педагог…Винаги съм смятала, че има какво да дам на другите хора. Харесва ми да намирам и обучавам таланти.
Voice Academy създадохме заедно с Петя Димитрова и Георги Маринов, когато бях на 23 години. Смея да твърдя, че нито една друга вокална школа у нас не подготвя изпълнители така както ние – от пеенето, през изграждането на индивидуален сценичен стил (хореография, танц, костюм) до намирането на подходящи изяви за тях. При това, говорим за деца на 1 годинка, тийнейджъри и 38-годишни родители. Учениците при нас изучават 7 предмета – певческа постановка и интерпретация; солфеж и пиано; втори музикален инструмент (китара или барабани); пеене с микрофон за звукозапис и изпълнение на живо; сценично поведение; различни танцови стилове (MTV, джаз и модерен балет, латино); пеене в ансамбъл и музикална култура. Представят ни на конкурси и концерти. Всеки месец организираме за тях специални участия в клубове…
Какво е да работиш с деца?
Общуването с деца и тийнейджъри, които се интересуват от това, от което и аз – музиката, е прекрасно! Всекидневна емоция, с която храня душата си. Да не говорим колко е приятно да бъдеш личен пример за хората, които обучаваш!
От кои големи музиканти научи най-много?
На първо място се възхищавам на Валери Костов. От Ела Фицджералд научих много неща за джаз пеенето и продължавам да се уча от нея. Възхищавам се на цигуларя Минчо Минчев, на Бах, на Милчо Левиев.
Какво предстои оттук нататък?
Вече събрах група. Те са не само изключителни музиканти (свирили са с повечето от известните български изпълнители), но и изключителни хора: Стойчо Стоянов (китара), Бисер Овчаров (перкусии), Юри Божинов (бас), Боби Велчев (саксофон). Поддържащите вокали на групата са от Voice Academy – две мои ученички, Симона и Анна-Мария, и един от преподавателите, Деница Евлогиева. На 30 май в Culture Beat представихме няколко нови авторски парчета, които до сега не сме изпълнявали пред публика. Първият ми албум, с изцяло авторска музика очаквам в началото на следващата година.