Снимка: Ивайло Хранов
Той e aвтор на 11 стихосбирки, две книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 18 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които Наградата на музея „Башо“ в Япония. Участвал на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия и Русия. Пише музика и текстове, свирил в различни рок-групи („Субдибула“, „Тутакси“, „Стенли“, „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда“). В момента е в етнорок групата „Гологан“, Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“, с която представя стихотворенията си.
Член на Българския П.Е.Н. – център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor. Наскоро излезе най-новата му стихосбирка „АДdicted”.
Той е Петър Чухов – вижте какво ни разказа за писането, вдъхновението и щастието.
Поетическата дарба – талант или наследство?
Дарбата според мен е склонност да правиш определени неща и така те да се случват естествено, без да се налага да се измъчваш, за да ги постигаш. Разбира се тя също трябва да бъде развивана, защото често инертността или самомнението имат разрушително въздействие върху нея. Успешно осъществилият своята дарба творец е способен на неподозирани творчески подвизи, които за останалите изглеждат непосилни, а за него са просто щастливо (защото е истинско) пребиваване в живота.
Промяната в творчеството променя ли и начина на живот на твореца?
Най-лесно е да кажем, че е обратното – промяната в начина на живот обикновено води до промяна в творчеството. Случва се обаче даден (особено млад) автор да заеме определена поза, да се опитва да следва не само творческия, но и житейския модел на своя кумир (или кумири). Понякога това неусетно води до превръщане на позата и артистичното амплоа в реална съдба.
Ако приемем, че поетът изразява себе си чрез поезията, то може ли тя да бъде критикувана? Или какво представлява конструктивната критика?
Разпространено е схващането (и в много случаи – с основание), че при поезията лирическият герой е до голяма степен тъждествен с автора. Но понякога поетът може да заеме гледната точка на лирически герой, чиито идеи не приема за свои – това е начин за изследване на действителността. Критиката обаче може да бъде на различни нива – по отношение на идеите или по отношение на литературните умения и качеството на текстовете. Несъгласието с определени идеи (независимо дали са естетически или други), които един автор е заявил за свои, по никакъв начин не го задължава конформистки да се съобрази с критиката, докато ако обект на забележки са творческите му умения (предимно при младите и недооформени творци), то е добре да се вгледа в тях и да обмисли възможността за усъвършенстване.
Хората пречат ли на творческия процес или не се нуждаете от тишина и усамотяване, за да дойде вдъхновението?
Тихата усамотеност и шумното присъствие са два различни източника на енергия и лично за мен са до еднаква степен необходими. Интересни хрумвания ми идват и в усамотение, и в присъствието на много хора. Обичам да казвам, че идеите ми се появяват или сутрин в полусън, преди да стана от леглото, или вечер, на маса с приятели. Истината обаче е, че вдъхновението може да те изненада навсякъде, просто трябва да си готов за него.
Освен музиката, поезията и библиотеката има ли още нещо, с което се занимавате?
За тези, които ме познават, не е тайна, че едно от любимите ми занимания е да пия интересни бири с интересни хора. Това едва ли може да мине за работа или творчество, но всъщност е много зареждащо. Може би защото никога не го правя сам. Така вкусът на напитките (изповядвам философията на „бирения промискуитет”, понятие, на което се смятам горд създател – по възможност да не пия две еднакви бири в една вечер) допълва вкуса на разговорите и се получава божествен букет!
Какво според Вас трябва да притежава един човек, за да е щастлив, и има ли пълно щастие?
Според мен щастието не е състояние, а движение. Бих го определил като естествено движение в желана посока. По време на това движение се преминава през различни състояния, така че щастието, както аз го разбирам, не изключва моменти на тъга, разочарование и болка. Освен неизбежни, тези състояния са необходими, за да имаме усещане за пълнота, без което, мисля, щастието е невъзможно.
Какво е преимуществото на това да имаш алтер его и защо решихте да създадете именно Чешо Пухов?
Скептицизмът и иронията, които са ми присъщи открай време, ме карат непрекъснато да се дистанцирам от себе си. В областта на писането това закономерно доведе до обособяване на един алтернативен творчески субект, който да фокусира тези енергии и да бъде един вид опонент на, да го наречем, сериозното ми его, като го държи под ироничен обстрел и предлага различен от неговия поглед и подход към нещата.