С малко закъснение разпитвам Петър Чухов, поет, писател, музикант, за националния поетически конкурс "Славейкова награда", с която той беше удостоен тази пролет. Прочетете още какво сподели той за колегиалността в литературата и неговите съвети към прохождащите писатели и поети.
Петър Чухов има издадени тринадесет книги. Последната му поетична книга е "Сбогуване с нарцисизма" (ИК "Жанет 45", 2015) и още девет стихосбирки, две томчета с проза и книга за деца. Освен това пише музика и текстове и свири в етно рок групата „Гологан”, Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок “ЛаТекст”, с която представя стиховете си.
Честита награда! Разкажи ни повече за конкурса?
Благодаря! Националният поетически конкурс „Славейкова награда” (тя се присъжда за непубликувано лирично стихотворение от съвременен български автор) съществува от 2005 г. и е един от най-престижните конкурси за поезия в България не само заради наградния си фонд, както някои се опитват да поставят нещата, а и заради това, че е на името на баща и син Славейкови, чието присъствие в българската литература и в частност поезия е наистина внушително. За значимостта на конкурса и несвързаността му с конкретни литературни стилове, писателски институции и общности красноречиво говорят имената както на членовете на журито през годините (които всяка година се сменят), така и на носителите на тази награда. Да споменем някои от тях – проф. Боян Биолчев, Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Бойко Ламбовски, Румен Леонидов, проф. Валери Стефанов, Калин Донков, Владимир Левчев, проф. Цветан Ракьовски, Рада Панчовска, Недялко Йорданов, Михаил Белчев, проф. Радослав Радев, Марин Бодаков, Марин Георгиев, Таньо Клисуров, проф. Яни Милчаков, Мирела Иванова, Ангел Игов са журирали, а сред получилите наградата са Гриша Трифонов, Валери Станков, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Васил Сотиров, Калина Ковачева, Георги Борисов, Кристин Димитрова, Антон Баев, Силвия Чолева и др.
Как се случи така, че заедно с поздравите, заваляха към теб и нападките? Редно ли е да се органзира петиция за връщане на каквато и да е награда? И ти с какво предложение искаш да се обърнеш към опонентите си?
Всеки, който повече или по-малко е участвал в конкурси или е бил член на жури (на мен често ми се случват и двете неща) знае, че винаги има недоволни. Затова въобще не бях учуден. Много хора смятат личните си вкусове и предпочитания за общовалиден критерий и не умеят да се дистанцират от тях и да приемат различията спокойно. А когато се намеси и засегнат личен интерес, понякога нещата преминават границите на добрия тон. Според мен би могла да се организира петиция, ако бяха нарушени правилата на конкурса или ако имаше някакъв спорен въпрос, свързан с обществения морал, но да се атакува чисто естетически решението на журито или избора на даден автор с какво да участва е несъстоятелно. Странно е да се мисли, че група недоволни хора биха могли да наложат естетическия си вкус на други. Споровете в тази сфера би трябвало да се случват като защитаваш своята естетика чрез произведенията си и я популяризираш като организираш различни събития, а не като се опитваш да забраниш или охулиш естетиката на мислещите различно от теб. Опитах се да поканя недоволните, които пишеха във фейсбук, на дискусия в Столична библиотека, заедно с известни български поети, но никой от тях не ми отговори.
Има ли толерантност в творческите среди в България – литература и музика – защото знам, че с това се занимаваш?
За съжаление толерантността, не само в тези среди, а изцяло в обществото ни, е рядко срещано явление. Това е разбираемо – когато човек е недоволен от начина си на живот, от реализацията си, той непрекъснато има чувството, че е недооценен, че други, по-недостойни, едва ли не отнемат това, което му се полага и съответно непрекъснато търси да обвини някого за неуспехите си. Слава богу, в литературните и музикални среди сблъсъците не са толкова тежки, колкото тези на политическа или религиозна основа, но в крайна сметка причините са едни и същи.
Сигурно е трудно да даваш съвети, но какво би искал да кажеш да младите автори – поети и писатели, които сега "прохождат" в литературата – как да култивират търпение и разбиране в реакциите на другите за тяхното творчество. Мечтите са много важни, но трябва ли, докато пишат и когато вече произведението им е готово, да очакват бързо признание и голяма популярност от читатели и от гилдията?
Голяма заблуда е, че е възможно да се харесаш на всички. Винаги ще има хора, които, поради една или друга причина, няма да са във възторг от това, което правиш. Важно е човек да умее да отсява какво точно стои зад това нехаресване и, ако осъзнае, че причината наистина е недобре свършената му работа, да се опита да я отстрани, но ако нещата засягат ценностната му система, добре е да се пази от конформизма. Вкусовете и ценностите се развиват постепенно и понякога е невъзможно (и дори опасно) човек да успее да ги надскочи.
И още съвети като писател и поет: как младите да намерят своя глас и почерк, своята форма в писането?
Най-добре е да се чете и пише непрекъснато, колкото повече разширяваме полето на информираността и уменията си, толкова по-малка е вероятността да изпаднем в едностранчивост.
В редакцията на Kafene.bg често получаваме запитвания за курсове по творческо писане – семинари върху азбуката на писането и следващи – за по-напреднали. Ще има ли такива курсове в София в близко бъдеще?
В момента завършва първият випуск на новата Творческа академия „Валери Петров” към Националния дворец на културата, в която имам удоволствието да преподавам писане на поезия. От есента ще започнат нови групи на базисното ниво, ще има и групи за напреднали. Така че всеки, който проявява желание, е добре дошъл.
Като творец какви теми те вълнуват в поезията и прозата, къде ги намираш, подсказва ли ти ги някой?
Години наред се притеснявах, че ме занимават основно проблемите на личността и междуличностното общуване и стоя някак настрана от „големите теми”, които са обществено значими. Постепенно свикнах и смятам, че е добре всеки автор да има съзнание за границите на своето амплоа и да не се опитва да пише за нещо, само защото е актуално. Слава богу, вече не живеем във време, в което да сме принудени да избираме между поръчковата поезия и вътрешната емиграция.
Коя е най-важната цел на литературата, според теб?
Да дава възможност на хората да се опознават и така да им помага да се разбират взаимно по-добре, а по този начин да ги прави годни да живеят пълноценно заедно – независимо дали става дума за микрообщности като семейство и приятелски кръгове или за света като „глобално село”.