Петър Делчев е част от групата "Кайно Йесно Слонце", чието име е цитат от известна родопска песен. Свири в групата на тамбура и чело-тамбура. Той е и съавтор на музиката. Поводът за интервюто е новият (едноименен) албум на групата (http://www.kayno.bg) и представянето му по време на предстоящия фестивал Transfiguration (6-9 август, с. Долен, община Сатовча – (http://www.transfiguration-festival.com).
Разкажи за този албум – дългоочакван и желан от всички фенове! Как работихте по него?
Някои от композициите в албума са вече на почти пет години – доста време събирахме и работихме върху идеите, които в последна сметка записахме. След доста канене (понеже сме много хора и сме трудни за синхронизиране), записахме албума "на живо" в рамките на един уикенд (два записни дни) и една допълнителна вечер заедно с Иван Бошев от студио "Пекарната". После Алексей Цветанов (човекът с електронната перкусия) направи микса, като работи по него над два месеца и свърши невероятна работа, а на края – мастеринга направи Кирил Янев от студио "Балканджи". После имаше и други перипетии – Мария Койчева нарисува трискелите и слънцето (които са на корицата и по двата диска, а двете с Юлия Узунова направиха шрифта, който се ползва навсякъде по корицата – изобщо беше едно голямо общо усилие, но в последна сметка на нас ни хареса.
Какво подбрахте да включите? Има ли изненади?
По-скоро решихме да изключваме. Първоначално бяхме записали почти 150 минути материал. Някои неща отпаднаха на първо преслушване, а Алфа и Омега (които могат да бъдат чути на тази страница: http://kayno.bg/cms/index.php/the-ablum/) решихме да пуснем за свободно слушане и даунлоуд и да не ги включваме във физическия албум.
Необичайното нещо в този албум е корицата – тя е изпълнена ицяло на преге (т.нар. сух печат) и върху нея няма мастило. По време на представянията ще има купа с графит, така че всеки да може да "прояви" обложката със собствената си ръка. Изображенията по нея са видими и без това проявяване, но с времето вероятно хартията ще се позаглади, така че – всеки ще има възможност да остави своя отпечатък върху собственото си копие.
Доволен ли си от резултата?
Винаги може да се направи и по-добре. Предвид времето и ресурсите, с които разполагахме, смятам че успяхме да направим много.
А представянето – сподели ни за него?
Премиерата на албума ще бъде на третата вечер на фестивала Transfiguration в село Долен. Целият фестивал е много специален за групата, тъй като нашият вокалист Веско Митев е човекът, който строи сцените за този фестивал. Изобщо цялото събитие е една стара негова мечта, която е на път да се осъществи. След това предстоят представяния и във Велико Търново (21 септември), а в момента уточняваме дати за София и Пловдив.
Освен това, много ни се иска да направим експеримент – да видим как други хора виждат нашата музика – вероятно след месец или два ще отворим секция на сайта за музиканти, които искат да направят ремикс или преработка на някои от песните (самите ние имаме идея да преработим някои от записите), така че да видим и друг поглед към тази материя.
Има ли надежда за добрата музика в България?
Добрата музика (по моите разбирания) има нужда да живее повече от един живот – ще видим дали ще успеем да дадем такъв на нашата (със сигурност ще се опитаме). Иначе – след много силната вълна в началото на 2000-те, имаше едно затишие от което отново бавно започваме да излизаме. Искрено се надявам, че българската музика ще добие свое лице, с което да се представя в чужбина, тъй като в момента такова няма – основната българска музика, която се "върти" извън страната е фолклористика и камерна и симфонична музика, а аз вярвам, че и другите жанрове могат да произведат нещо, което да има собствен почерк и лице. Така че – надежда има, но има и още път, който трябва да извървим.
Какво те зарежда лично теб?
Моята отрова си е музиката, тя ме държи…
Какво пожелаваш на групата?
Да продължи да се развива (което тя ще направи, независимо дали го пожелавам или не :))
А на феновете?
Здраве и късмет