17 март 2009 г. в 18:00 часа в Националния дворец на културата, зала 4, в София, писателят Петър Делчев представи пред широката публика новата си книга "Балкански сюити". Залата беше пълна с негови приятели и почитатели, които се потопиха в един различен свят на етническите и балкански конфликти. Различен от онова, което чуваме по новините, различен от онова, което четем в пресата. Различен с какво? Различен не само с отместването във времето и допира и съпреживяването на легендите, таящи се в пазвите на троянския балкан, но и с проглеждането през мъдростта на времето, през очите на любовта и през търсенето на истината.
"Балканска сюита" е една различна книга, разказваща за стари легенди, вехти войводи, страшни хайдути и влюбени бейове. Но тя е и една актуална книга, в контекста на съвременните етнически проблеми в балканския регион. Каквато и да е вярата ни, каквито и да са убежденията ни, авторът ни прошепва, че няма по-голяма сила от силата на истинската любов.
Българката дори по време на робство е свободна и горда жена, която сама избира пътя си, независимо от последствията. Росица от новелата "Гюур Баир" обяснява на един турчин: "Ага, знам каква е болката ти, знам и мехлема й. Ще си платиш илача, но не на мен, а за мен ще плащаш. Защото аз не съм вино за напиване, мръвка за засита, разтуха за една нощ… Аз не съм дори жена за живот – за мен не се живее, ако не си готов да умреш заради мене. Така ми е писано, така ми е наречено и така ще бъде." И не, Росица не се хвърля от скалата, за да запази вярата си, а я запазва като се хвърля в прегръдките на Демир Бозан. С тези и с много други неща "Балкански сюити" ни предизвиква да се замислим. Да се замислим над първообразите, първоизточниците, над изначалните неща в живота. Спрете, прочетете и помислете. Какво всъщност е важното в този живот? И не го ли пропуснахме някъде в забързаната лудница на големите мегаполиси?
* * *
Прочетете още:
Трънските разкази на Петър Делчев
Връчи се наградата Елиас Канети