В Източните Родопи край град Кърджали се извисява гол скален връх. Легендите разказват, че в най-далечни времена върхът е бил наричан “каменният дом на Бога Слънце”. Древните историци твърдят, че някъде тук високо в планината се е намирало светилището на тракийския бог Дионис—свещено място, на което са се извършили поне две предсказания със световно значение – Александър Велики тук е научил, че ще завладее Азия и света, и бащата на Октавиан Август разбрал, че синът му ще стане господар на целия свят.
Перперикон (известен и като Хиперперакион и Перперакион в древността) се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. От София до обекта може да се стигне по добре поддържаните пътища София-Асеновград-Кърджали и София-Хасково-Кърджали. Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. Студен кладенец, построен по коритото на р. Арда. Мястото на вливане при с. Калоянци е много красиво и е застроено като водно-планински курорт.
Оказва се, че името на Перперикон по интересен начин се свързва с добива на злато. Археологическите находки сочат, че рудниците при с. Стремци са били разработени в последните векове на старата ера и после са били изоставени. Но през епохата на средновековието, в 11-13 в., те са били отново възстановени и добивът на злато – подновен.
Точно от византийската епоха е единственото съхранено през вековете име на свещения град. В пълния си вид то е Хиперперакион, но древните историци бързо го съкращават – Перперакион или Перперикон. Думата трудно се поддава на пряк превод. "Хиперперос", "хиперпюрос" на гръцки език означава "свръхогнен", "надогнен". Интересно е, че във византийския гръцки език тази дума не съществува. За сметка на това тя е част от езика на Аристотел и е свързана с принасянето на жертви върху олтара. Тук не може да не се направи асоциация с храма на Дионис и с изпълнявания там обряд, в който огънят играе важна роля.
Но историята предлага и други възможности. В 1082 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и скоро е отсечена монета със съдържание 21.1/3 карата. Тя получава и ново име – "хиперперон" или известната на всички "перпера". Днес не е ясно откъде идва това наименование. Някои смятат, че то е свързано с топенето и пречистването през огън на златото. Император Алексий обаче бил известен любител на античното наследство и често използвал термини от древните времена, включително свързани с култовете към езическите божества.
Очевидно е едно – връзката между името на града и наименованието на новата златна единица. Дали императорът е нарекъл важната крепост на измисленото от него име на паричната единица заради откриването в близост на голямо количество злато? Или пък това е било древното име на свещения град, незапазено по други извори и пряко свързано с култа към Дионис? В такъв случай златната монета е била наречена на наименованието на старинния град.
Класическият античен период на архитектурните съоръжения на Перперикон напълно се покрива с находките от това време. В подножието на града бе открита една от най-ранните тракийски сребърни монети, датирана в 5 в.пр.Хр. Особено красиви са предметите от римската епоха, 1-4 в.сл.Хр. Империята привнася своята развита и изтънчена култура. Откриват се множество фрагменти фина червенолакова и щампована керамика. Монетите от това време са многобройни, което свидетелства за мощен търговски обмен. Тук непременно трябва да се открои невероятно красивият сребърен ключ за ковчеже-съкровищница. Той е ажурен и в изработването му са използвани различни техники. Има чупещо се рамо и едновременно е служел за подпечатване на восъка след заключване на скъпоценното ковчеже. Ключът е единствен по рода си от епохата в световното наследство.