Патрик Сандрен има удоволствието да ви покани на шестото издание на "Киното – Поглед към света" – Отворен Клас интерактивни колоквиуми Париж/София, които ще се проведат на 29-ти и 30-ти септември в Народен Театър "Иван Вазов" от 10.30 до 18 часа. Събитието проследява историята на декора в киното.
Дискусията ще се проведе на френски език с превод на български.
Както обикновено, ще има множество прожекции на филми: панорама, която покрива историята на киното от Мйлийс до Новата вълна, когато специалните ефекти изместват декорите.
Участници
Дидие Наерт е филмов декоратор и архитект. Бил е асистент на Александр Тронер. Отговарял е за декорите на множество филми в продължение на 20 години – във Франция, Индия, Германия, Великобритания, Полша, Мароко, България, където е създал декорите за “Версенжеторикс” (2001 г.)
Жан-Пиер Бертом е университетски преподавател по кинознание и критик в списанието за кино “Позитиф”. Разработил е редица модули за изучаване на историята и анализиране на декорите в киното в специализирани училища (ФЕМИС [FEMIS] – Европейска фондация на професиите, свързани с картина и звук, ЕНСАД [ENSAD] – Висше национално училище по декоративни изкуства и др.). Автор е на десетина книги за киното, повечето от които са посветени на историята и естетиката на декора.
Елена Иванова е костюмограф и сценограф, редовен преподавател в Нов български университет. Завършила е Художествената академия в София, специализира в Нанси, а по-късно и в Барселона. В биографията на Елена Иванова има около двадесет национални и международни награди. Този сезон на софийска сцена могат да се видят представленията, по които е работила Елена Иванова: Хъшове, Идеалният Мъж, Времетръс, Последния запис , Веселите разплюеви дни и Красиви тела .
Патрик Сандрен – Образование: Висше училище по изящни изкуства (Бурж и Париж) – архитектура, история на изкуството, пластични изкуства.
Фотограф, а след това и режисьор: “Новини от Сантяго” (52 мин. За АРТЕ)
Продуцент: над 25 продукции и копродукции на четири континента, измежду които филми на Ф. Торес, Е.Пакул, М.Литин, П.Льодюк, В.Сармиенто, И.Уриб, П.Роша, А.Танер, В.Херцог, Н.Михалков, А.Флешер, като повечето от тях са преминали селекция и са награждавани на най-големите фестивали (Кан, Венеция, Берлин, Ню-Йорк, Торонто). И още около 30 филма : някои – копродукции, други – негови продукции в качеството му на изпълнителен директор на Софилм (продуцентската му къща в България), сред които “Изток /Запад” на Р.Варние, номиниран за Оскар.
Член на комисии към Националния филмов център в Париж, предварително финансиране на дебютни филми, подпомагане на разпространение и популяризиране на филми, Фонд Еко (помощ за източноевропейските страни), Вила Медичи за кино.
Декорът предполага връзка с естетиката, разказа, историята, режисьорите, но и с материалната организация и средствата. Те често пренасочват даден стил. Поканихме специалисти и хора на изкуството, за да говорят за тях. Малко са професиите в киното, които предполагат участието на личности с толкова многостранни и разнородни таланти. Скулптори, художници, архитекти, сценографи – тези хора на изкуството и на занаятите имат изключително точни знания за човека и работата, както и възхитително уважение към материята. Благодаря на Елена Иванова и Дидие Наерт, че приеха да разкрият пред нас майсторството и опита си, на Жан-Пиер Бертоме и Шарл Тесон, че споделят ерудицията и вдъхновението си и на Народния театър за това, че ни отвори вратите си.
Шарл Тесон
Бивш главен редактор на “Кайе дьо синема” (“Тетрадки за киното”); доцент по кинознание в Новата Сорбона. През 80-те години допринася за запознаването с азиатското кино във Франция. Автор е на множество есета (за Бунюел, Сатяджит Рей). Той ще е един от водещите на тези срещи.
Декораторът в киното дава видим облик на мечтите на режисьорите. Тръгвайки от сценарий, изграден от думи, той трябва да ги превъплъти в картини, като поставя действието сред декори, които запазват духа на историята (комедия, драма, приказка, историческа хроника) и същевременно отговарят на постановъчните изисквания.
След като предложението на декоратора бъде обсъдено, предвидено в бюджета и одобрено от режисьора и продукцията, декорите трябва да се изработят или приспособят, в случай, че се взаимстват от действителността, и тогава декораторът става архитект, после отговаря за многоброен екип, съчетаващ най-различни таланти – от традиционните строителни занаяти до създателите на дигитални образи, които заместиха създателите на традиционните специални ефекти.
Ще говорим за филмовия декор както в исторически, така и в естетически план (декорът като творение, неговата история и собствените му изразни възможности), но също и в технически аспект (декорът като професия /професии и като умение).
Множество примери, почерпени от цялата история на киното, както и от личния опит на един голям декоратор, ще разкрият парадокса, който позволява на декора да запази своята творческа идентичност при положение, че той я поставя в служба на творение колективно по своята природа.
Програма
Театър “Иван Вазов”
Лекции / дебати с прожектиране на откъси
Френски / български език с консекутивен превод
Гости: Жан-Пиер Бертоме, Дидие Наерт, Шарл Тесон, Елена Иванова
Вход свободен
Събота 29 септември
10.30 – 13 часа
“Кратка история на декора в киното от Мелиес до Новата вълна”
Как филмовият декор успява да утвърди своята специфика, изразявайки отликите си спрямо архитектурата, театралния декор и пластичните изкуства. Раждане на една индустрия и на свързаните с нея професии.
13 – 14.30 часа – обяд: шведска маса
14.30 – 18 часа
“Професията на декоратора днес”
Студио или естествена среда: хилядите причини, определящи този избор. Как развитието на материалите и техниките обуславя развитието на професиите, свързани с декора. Променили ли са новите дигитални технологии работата на декоратора?
Неделя 30 септември
10.30 – 13 часа
“Няколко конкретни случая”
Разглеждане на няколко конкретни случая, илюстрирани с документи от продукция и откъси от филми, за да се покаже разнообразието на проблемите, с които се сблъсква декораторът.
13 – 14.30 часа – обяд: шведска маса
14.30 – 18 часа
“Какви решения избира декораторът”
Декорът в служба на филма; метафорични функции на декора; реалистичност или разминаване с действителността, историческа възстановка и измислица; да си представиш несъществуващото; пластичните изкуства като извор на вдъхновение”
Откъси от “Пъкленият котел” (Le Chaudron infernal) на Жорж Мелиес – 1903 г., "Пътешествие до Луната" (Le Voyage dans la lune) на Жорж Мелиес – 1902 г., “Кабирия (Cabiria) на Джовани Пастроне -1914 г., "Нетърпимост" (Intolerance) на Дейвид Грифит – 1916 г., “Кабинетът на д-р Калигари” (Das Kabinett des Dr. Caligari) на Роберт Виине – 1919 г., “Бен Хур” (Ben Hur) на Фред Нибло – 1924 г., “Багдадският крадец” (The Thief of Bagdad) на Раул Уолш – 1924 г., “Аелита” (“Аэлита”) на Яков Протазанов – 1924 г., “Златна треска” (The Gold Rush) на Чарли Чаплин – 1925 г., “Малкият Бил от парахода” (Steamboat Bill, Jnr.) на Бъстър Кийтън – 1925 г., “Децата на рая” (Les Enfants du paradis) на Марсел Карне – 1945 г., “Насладата” (Le Plaisir) на Макс Офюлс – 1952 г., “До последен дъх” (À bout de souffle) на Жан-Люк Годар – 1960 г., “Шербургските чадъри” (Les Parapluies de Cherbourg) на Жак Деми – 1964 г., “Доктор Фоламур” (Dr. Folamour) на Стенли Кубрик – 1964 г.), “Разкъсаната завеса” (Torn Curtain) на Алфред Хичкок – 1966 г., "Наемателят" (Le Locataire ) на Роман Полански – 1976 г., “Провидение” (Providence) на Ален Рене – 1976 г., “Тереза” (Thérèse) на Ален Кавалие – 1976 г., "Около полунощ" (Autour de minuit ) на Бертран Таверние – 1986 г., “Градът на изгубените деца” (La Cité des enfants perdus) на Марк Каро и Жан-Пиер Жьоне, 1995 г., “Версенжеторикс” (Vercingétorix) на Жак Дорфман – 2000 г. и др.