Интервю на Дора Дончева – куратор на проекта "Градини на паметта" – Hortus Memoriae от италианския Паоло Вивиан. Изложбата е на вниманието на публиката от 16 до 31 юли, в СБХ, ул. "ШипкаИ 6, ет. 3 (вторник – събота от 11 до 19 ч. неделя и понеделник са почивен ден.)
Дора Дончева (ДД ): Интересувате се от колективната памет. Защо? Какво ви вдъхновява?
Паоло Вивиан : Когато си художник, също си и индивидуалист, но не можеш да избягаш от човешката природа, от това да бъдеш социален, да си част от цялото, от колектива, от един по-голям проект. Вероятно имаме нужда да съществуваме и да усещаме социална си полезност, искаме да бъдем чути, да излезем от себе си, от нашето Его. Аз извършвам това като изследвам паметта, тази на материята, или тази на местата на обитаване, тази на хората или на събитията. Възползвам се от миналото, за да проектирам бъдещето, живеейки в моето сега.
ДД : В творчеството си използвате много символи – тотеми, менхир, обекти с кубична форма. Виждаме акцент върху числото седем , върху определени цветове и игри на думи. Скулптурите ви са предимно вертикални. Това ли е кодът на Вивиан?
Паоло Вивиан: Не знам дали има код Вивиан, превъртайки през съзнанието си произведенията на изкуството, особено през последните сто години, а също и на примитивното изкуство… Аз залагам на изображения, които ме вълнуват и се опитвам да 
уловя същността по свой начин, после я превеждам във вертикална форма, защото висотата, възвишеността е това, към което всички ние се стремим ,нали така? Кубовете имат проста геометрия, но съдържат много информация.
ДД : За изложбата в България сте създали пътешествие в градината на паметта като цветен ребус от инсталации, фигурални композиции и абстрактни скулптури. Какво очаквате от публиката?
Паоло Вивиан : Hortus Memoriae "Градината на паметта" е заглавие, което само по себе си е едно произведение на изкуството. Ако спрем мислите в една градина, пълна със спомени, които се смесват, тогава усещането за тъга и радост в нас се усилват и това ни кара да се почувстваме част от нещо голямо, много по-голямо. Очаквам, че посетителите ще навлязат и преминавайки през това чрез моите работи ще намерят своя път към тяхната персонална градина на паметта.
Прочете още:
Паоло Вивиан подрежда инсталацията "Градина на паметта"