Филмовият концерн „Мосфилм”, Руският културно-информационен център (РКИЦ) в София, Националното движение „Русофили” – дружество Варна, и Фестивалният и конгресен център са организатори на ретроспектива на „Мосфилм” във Варна от 13 до 17 юни 2008 г. Панорамата е в рамките на годината на Русия в България.
Тя включва три изключителни творби на руското филмово изкуство, които ще видим реставрирани с отлично изображение и звук долби стерео. Те ще бъдат прожектирани от 18 часа в зала "Европа”.
Първият филм, който ще бъде излъчен на 13 юни 2008 г., е музикалната комедия "Ние от джаза” (1983 г.). Режисьор е Карен Шахназаров. Ролите изпълняват Игор Скляр, Александър Панкратов – Чьорний, Николай Аверюшкин, Пьотр Шчербаков, Евгений Евстигнев, Леонид Куравльов, Бронислав Брондуков, Елена Циплакова и др. Действието се развива в началото на миналото столетие в Одеса, Москва и Ленинград (днес Санкт-Петербург), когато джазът навлиза в Русия и се появяват първите джазбендове, които много трудно и бавно си пробиват път. Студент по музика е изключен, защото обича да свири джаз, който в тогавашното съветско социалистическо общество символизира американския капитализъм. Той заедно с двама улични музиканти сформира диксибенд и обикаля от град на град в търсене на слава и популярност.
Вторият филм е "Андрей Рубльов”. Той ще бъде прожектиран на 16 юни 2008 г..
"Моята тема е тази: човек, вдъхновен от една идея, търси страстно отговора на даден въпрос и отива до крайност в своето търсене, с цел да разбере действителността. Той стига до разбирането след изпитания и благодарение на личния си опит. Филмът завършва с кадър, показващ коне под дъжда. Искахме да се върнем върху символа на живота – защото за мен конят символизира живота. С образа на конете искаме да подчертаем, че извор на цялото изкуство на Рубльов е самият живот”. Думите са на режисьора Андрей Такровски.
Филмът разказва за Андрей Рубльов – руски иконописец от края на ХІV и началото на ХV век, както и за историята на това време, княжеските междуособици, татарското нашествие, за изкуството и за хората на изкуството, вярата и безверието. Отличен с наградата на ФИПРЕССИ, Кан, 1969 г.
Ролите изпълняват Анатолий Солоницин, Иван Лапиков, Николай Гринко, Николай Сергеев, Ирма Рауш, Николай Бурляев, Юри Назарьов, Юрий Никулин.
Третият филм “Спартак” (1975, 1994 г.) ще бъде прожектиран на 17 юни 2008 г. Режисьори са Вадим Дербеньов, Юрий Григорович. Участват Владимир Василиев, Наталия Бессмертнова, Марис Лиепа, Нина Тимофеева. Филмът е по едноименния балет на Арам Хачатурян в изпълнение на артистите от държавния академичен Болшой театър.
Балетът “Спартак” на Хачатурян разказва за въстанието на гладиаторите и робите, предвождано от тракиеца Спартак, и за неговия разгром от римския пълководец Крас, базирано върху истински събития от римската история (І век пр.н.е.). Античният историк Плутарх в своите знаменити “Избрани житиета” пише за Спартак като за “човек, който се отличава не само със смелост и физическа сила, но и с ум и мек характер, който изпъква сред хората от неговата черга”, а за Крас, че “блясъкът на неговите многобройни добродетели потъмнява само от един порок – алчността, но този порок взима връх над всички останали, като ги прави незабележими”.