Думите я гъделичкат под клепачите, тишината я води отвъд. Така се раждат стиховете на Павлина Йосева. Конкретният повод за това интервю с е руската премиера на двуезичната й стихосбирка "Отвъд тишината" – „По ту сторону тишины". Поетесата кани своите читатели на 26 септември, от 18 ч., в "Дом писателя", Санкт Петербург, ул. Звенигородской 22.
Родена е на 24 май в Шумен. Живее на улица „Св. св. Кирил и Методий”. Художник е със самостоятелни изложби. Автор е на няколко документални филми като режисьор и оператор.
Издала е четири стихосбирки: „Трудна за сънуване”; „ Още тишина” и хумористичната „ Еротика по селски”, написана на североизточен диалект.
Какво има отвъд тишината?
Отвъд тишината има още тишина. Тя е музика, която дава покой и удовлетворение. Дава надежда за човечност. За споделеност. Там душите се освобождават от плътта и суетата и живеят чисто, живеят честно.
Как се роди идеята за двуезичното издание? Сподели нещо от работния процес по превода. Имаше ли нещо, което особено затрудни преводача ти?
С Христо Граматиков бяхме приятели от седем години. Той преведе едно мое стихотворение миналата година за фестивала" Черният пясък" в Поморие, и го направи на песен. Тогава ми хрумна идеята. Съвсем непринудено и естествено. Спомням си с умиление, с мъка и радост за прекрасните месеци, в които работихме по книгата заедно с Христо. Говоря в минало време, макар че ми е трудно да се простя с него. Христо направи чудесни преводи, беше му много трудно. Казваше ми:”Ех, Поли! Ама много си трудна!” А след няколко дни ми се обаждаше и казваше: „Виж! Чакай да ти прочета! Успях!”
Той беше верен приятел. В последните месеци беше много болен, но гореше и живееше с радостта и възторга от живота, от словото, от песните, които създаваше. Нито веднъж не се оплака, намираше сили да види светлото, да се шегува! Възхитителен човек! Вселенска душа!
Един ден след премиерата на книгата „Отвъд тишината" – „По ту сторону тишины" в Бургас той си отиде… На 30 
април 2013 г. Верен до последно. През март тази година Христо и аз станахме членове на съюза на писателите, Санкт Петербург!
Много често в стиховете ти главната роля е на бялата тъга. Тя ли е вълшебния мехлем, с който намазваме раните си?
Бялата тъга… Да нашият неизменен спътник. Мисля, че тя ни спасява. Цветът й би могъл да ни изглежда и черен, ако преминем от грешната страна за взиране в живота…Затова държа да запазя светлината, да покажа на хората, че и „Тъмното почва да свети…", стига да искаме, стига да позволим.
Кои са темите, към които музата ти те връща многократно?
Темите са навсякъде. Всяка човешка емоция е достойна да бъде описана в стих! Но при мен преобладава темата за раздялата с близките. Тя ми е най-съкровената. Оценяване и осъзнаване на това, което имаме, дори когато вече сме го изгубили. И благодарност, че сме имали щастието да бъдем заедно. Без излишна сълзливост и самосъжаление. Напред, с бялата светеща тъга. И с мъничка усмивчица в ъгълчетата на душата.
Защо и за кого пишеш?
Пиша най често нощем, думите сякаш започват да ме гъделичкат под клепачите и ме будят. Понякога не ставам да ги запиша и те си отиват. Но в повечето случаи успявам. Случва се и денем, както си работя, вървя по улицата, или мия чинии. Странни птици са думите! Долитат, когато не ги чакаш…
Защо пиша? Не знам, но знам, че не мога да живея без да го правя. Често се шегувам, че съм родена на 24 май и живея на ул." Св. св. Кирил и Методий". Звучи като виц, но е самата истина. И може би тази шега е отговорът.
Сподели едно стихотворение от "Отвъд тишината".
По- тежка от море…
Изгубен мрак. Брадясал капитан.
Виси звезда. Вълни. Брегът го няма.
Лулата му дъхти на стар тамян,
а корабът е храм. Но е продаден.
Сирените не пяха ли добре?!
Не смеят да го гледат, не се смеят…
Една сълза – по-тежка от море.
Една жена бе скочила от кея.