Павел Гоневски е автор на нашумелия в последния месец роман "8 секунди от смъртта". За писането като приключение, за вдъхновението и творчеството, за издаването на книги и живота ни разказва в това интервю специално за читателите на Kafene.bg
Как се случи писането в твоя живот?
Думата "случи се" е много точна, просто се случи – от малък пиша различни неща, за удоволствие и дълго време това не ми беше професия, а хоби. Минах през стихове, през други форми. После дойде моментът – започнах да работя като репортер и от там нататък започнах и да си изкарвам прехраната с писане. А писането на по-различни неща като сценарии, разкази, новели, романа, който излезе, дойде чак когато отидох в Англия, някак, не знам как, просто така се случи. Сценариите – на английски, проза – на български.
Ще се появят ли и на английски език новелите и романа ти?
Проблемът тук е, че по стандартния канален ред, по който нещата стигат до издателя на Запад, трябва да има посредничество на литературен агент, това е нормалният начин. Когато нещо е написано на български, този литературен агент трябва да го прочете на български език, т.е. да бъде българин. Такива литературни агенти няма. В България литературните агенти внасят литература и не изнасят. Този "износ" на литература и това възраждане, за което говорим, всъщност са невъзможни без литературни агенти, които знаят кое издателство какво търси в момента и какво би издало. Иначе се оказва, че авторът трябва да се саморекламира, което далеч не е присъщо на всички, които пишат. Писането е малко самотно занимание. Далеч не всеки е достатъчно екстровертен, за да може да го "продаде". Така че не се знае дали ще се появят нещата ми и на английски.
Може би е назрял моментът вече да има литературни агенции и у нас, при положение че имаме толкова качествена родна литература, особено в последните години?
Много ми се иска така да стане. По същия начин, както има пробивни и нахални в най-добрия смисъл на думата млади хора, които се изявяват в най-различни сфери на живота, смятам, че трябва да има и литературни агенти. В крайна сметка това е бизнес и хората трябва да разберат, че могат от това да правят пари, пак в хубавия смисъл на думата, това може да е едно добро препитание. Само за пример ще кажа, че един литературен агент взима около 15-20% от това, което взима автора от една книга. Ако един добър сценарий или роман се продаде на Запад, например на английски език, продажната цена може да стига и до милиони.
Четеш ли съвременните български автори?
Признавам, че не, може би ме тегли инерцията от преди, когато аз поне не намирах какво да прочета и не намирах българска литература, която да предпочета. Но това е моя грешка, защото има възраждане в родната и литература и сега, когато съм в София, смятам да си накупя доста книги.
А какво четеш по принцип?
Чета всичко. Последното нещо от български автор, което прочетох, беше "18% сиво" на Захари Карабашлиев. Бях безкрайно впечатлен. По този повод се запознахме, виртуално засега. Иначе чета това, което ми препоръчват хората, на които вярвам, това, което предположа, че ще ми бъде интересно, това, за което чуя, това, което мярна на лавицата, в Интернет. Сега в момента чета един роман на Крайтън, който съм изпуснал в годините и много се забавлявам.
Конкретно за тази книга как се случи намирането ви с издателите и излизането й?
Когато осъзнах, че съм приключил романа, леко се изненадах, защото това беше като свършване на игра. Писането е малко като четенето, но не виждаш края, не виждаш колко страници остават докато не поставиш точката.
Когато го завърших, се зачудих какво да правя с този роман. По какъв начин стоят нещата в България? Как да го пласирам, лансирам, покажа? Зарових се в Интернет. Намерих издателства, намерих контакти и изпратих имейли. Така се случи, че някои не ми отговориха въобще. Някои ми отговориха и поискаха пари, от мен!?! А Сиела казаха, че са готови да го публикуват. Стиснахме си виртуално ръцете – и ето.
От крайния резултат съм много доволен. Смятам, че Любомир Пенов направи невероятна корица, изданието изглежда добре. Безкрайно съм доволен и че виждам книгата по всички книжарници и сергии. Това е заслуга на Сиела – действат изключително професионално.
Колко време отне написването?
Около 4-5 месеца. Сутрин, преди работа, на "празна глава". Ставах час по-рано от необходимото и пишех. Не положих някакво усилие – просто ми беше приятно. Точно като четенето.
Откъде дойде историята за "8 секунди от смъртта"? До каква степен е провокирана от реални събития, от действителността?
Дори не мога добре да преценя. Със сигурност разковничето, което няма да споделя, за първоначалната идея е в реалността. От там нататък с моя най-близък приятел Сашо Пеев някак си намерихме компонентите на идеята. Не мога да кажа "измислихме", защото сякаш всичко си попадаше на мястото и оставахме с впечатление, че не сме го измислили, а че то просто сме го намерили. Имаше сценарий, първоначално написах сценарий по тази история. После в един момент си дадох сметка, че трудно ще мотивира някого до степен да вложи 50-100 милиона долара, за да го направи на филм. И така седнах и написах романа.
А виждаш ли го все пак в даден момент като филм?
На мен много ми се иска, но аз не съм нито продуцент, нито режисьор. Трябва историята да вдъхнови някого, който евентуално да го види под друга форма. Много бих се радвал.
Романът е доста визуален и динамичен, наподобява филм.
Обичам да чета визуална литература. Не си падам много по дългите описания на "вътрешната борба на героя" – въпрос на предпочитание. Може би затова и ми беше по-интересно така да пиша.
Готов ли си за критика?
Разбира се. Не може всички да харесваме еднакви неща. Не е редно. Светът би бил ужасно скучен, ако всички харесвахме еднакви неща. Ако беше така щеше да има само един автор, който щеше да е написал само един роман.
Имаш вече впечатления от хора, които са прочели "8 секунди …". Какви са коментарите?
Леко съм притеснен, защото до момента чувам само положителни отзвуци. Започвам да се опасявам, че не са съвсем искрени, макар че вярвам на хората, които са ми казали мнението си. Като цяло много се харесва.
Следващи текстове?
Задават се, пишат се, дали идват – само времето ще покаже.
Благоприятна ли е средата в Лондон за творчески натури като теб?
За други хора може друго да е подходящо, но за мен беше изключително вдъхновяваща средата там. Винаги съм искал да пиша и нещо различно от репортажи, но никога не се е случвало. От само себе си се случи, когато попаднах в Лондон.
България също има някакво влияние. Аз разбира се съм българин и никога няма да спра да бъда. Но в същото време възприемам България като период в живота си, който съм оставил зад гърба си.
Пожелание към читателите на Kafene.bg и на читателите на романа и на бъдещите ти романи?
Пожеланието, което и на себе си пожелавам, е романът да предизвика емоция. Може и отрицателна, няма значение. Но по някакъв начин да предизвика емоция.
* * *