Павел Васев е завършил Музикалната академия в София. Свирил е в група “Конкурент”. От 1992 г. е китарист в “Монолит”. Пише и театрална музика. Досега е композирал около 20 постановки. Работи и като тонрежисьор в НДК.
Това интервю е направено специално за Kafene.bg.
Г-н Васев, Вашите фенове Ви определят като уникален китарист. Какво е уникалното у Вас?
Е, уникалното е, че може би имам собствен почерк, начин на свирене. Предполагам, че затова така ме определят. То си е някаква индивидуалност в тоноизвличане, в ходове. Иначе аз съм се учил от всички най-известни рок китаристи, като се почне от Джими Хендрикс, Ричи Блекмор, Джими Пейдж, Стив Вай, Сантана и т.н. Много са.
Освен с “Монолит” имам и издаден албум със самостоятелни изпълнения. Отделно имам и доста инструментална музика, която не е издадена.
А имате ли намерение да я издадете?
Опитвах, но няма интерес от издателите. Така че аз подарявам албуми с мои записи на хора, които искат да слушат такава музика.
Съчетавате по неповторим начин блус и рок. Как се постига това?
Според мен “Монолит” като група е неповторима и има собствена индивидуалност, някакъв наш си стил и така съчетаваме рока и блуса заедно.
А как става това?
Най-вече “отгоре” може би. Работата си е работа, но точно индивидуалното, стилът, специфичният облик и на групата, и на музикант си идва някак си “отгоре”.
Какво става с група “Монолит”?
Сега през лятото почиваме.
Защо?
Случи се така, че след промоцията на последния ни албум “Ваканция във Вегас” Тони Чембъра замина малко на гурбет в чужбина. През октомври, като се върне, ще подновим нашите музикални изяви. А ние оттогава не сме свирили, макар че се получи много хубав концерт.
Какво сте подготвили за феновете на “Монолит” от октомври?
Ще посвирим пак нещата от новия албум.
В клубове?
Ами, в клубове. То за съжаление концерти тук по-трудно стават. Затова казвам, че представянето на последния ни албум беше като концерт, защото свирихме само нещата от него. Никакви кавъри. Обикновено, когато сме в клуб, репертоарът е смесен. Може да представим например 50% чужди парчета и 50% наши.
Липсва ли Ви клуб “113 +”?
О-о абсолютно. Много ми липсва. За съжаление в София вече няма такъв истински рок клуб. Просто това си беше място, където се свиреше авторска музика, т.е. кой каквото искаше, можеше да изпълни. А публиката идваше специално заради групата, която свири.
Защото по заведенията е друго. Там хората отиват просто да се забавляват, независимо кой свири. Може би някъде около 20% от присъстващите идват заради името, което е гост тази вечер.
Докато в клуб “113+” хората си идваха целенасочено, особено учениците, които много слушат такава популярна музика. А непълнолетните по-закон нямат право след 22 часа да са в заведение. Знаете, че обикновено по клубовете се свири след 22:30 часа. По света рок клубове, подобни на “113+”, започват работа по-рано – към 19:30 – 20 часа, където хората ходят като на концерт. Най-вече това е добре за подрастващите.
Промениха ли се феновете през годините?
Ами, повечето поостаряха. (Смее се.). Но имаме и млади фенове, което ни радва. Преди години по-често свирехме на живо – на концерти, фестивали и т.н. В Бургас и Варна имахме фен клубове, чиито членове вече пораснаха, някои са в чужбина.
Остаряха ли рокаджиите?
Ами, остаряваме (смее се), да – биологически. Няма как. Но по дух сме си млади. Може и шаблонно да звучи, но е така.
Докъде стигна любовта Ви към рока?
Тя не е спирала и не замира. Да се е усилила, не бих казал, но тя е на едно много високо ниво и в никакъв случай не е намаляла, ни най-малко.
Правите ли компромиси със себе си заради музиката?
Не. Тъй като все пак ние от “Монолит” не се издържаме само и единствено от нашите участия. Всеки работи и нещо друго. Затова такива компромиси не правим.
Кой е най-запомнящият се концерт във Вашата кариера?
Не мога да посоча само един, защото сме имали много хубави концерти. Но обикновено повече се помнят самостоятелните, на които представяме наш албум. Спомням си един в младежкия клуб на НДК през 1995 година. Там залата побира максисум 200 човека, а се бяха натъпкали към 400. Отделно още толкова си отидоха, защото не можеха да влязат. Последният ни концерт – на 1 април тази година, когато представихме новия си албум, също остави у мен хубав спомен.
Кои са Вашите любими банди?
Много са. Като се почне от “Ролинг Стоунс”, “Бийтълс”, “Лед Цепелин”, “Пинк Флойд” и т.н.
А от българските кои харесвате?
Група “Херманс Улф Бенд”, която за съжаление вече не съществува, тъй като вокалистът им почина. Моите уважения и към “Щурците”, ФСБ, “Тангра” (новата имам предвид), но учители не са ми българските групи.
Как виждате “Монолит” след десет години?
Още по-добри, с още по-хубава музика.
Вие в какво вярвате?
Аз съм християнин по религиозни убеждения. Но вярвам в красивото и в доброто в живота, че то все пак съществува и няма да загине.
Какво правите, когато не се занимавате с музика?
Май такива моменти няма. Иначе обичам да чета криминалета. Така се разтоварвам. В такива моменти си казвам, че ще започна да чета и някаква сериозна книга.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Най-вече да търсят красотата! Във всяко нещо има нещо красиво. И всеки човек, като го прави, се стреми да направи нещо красиво и с любов. Мисля, че така полека-лека и светът около нас ще ни хареса.