Ако детската ви мечта е да обиколите седемте континента и не сте от малцината авантюристи, на които това се е сбъднало – позволете си поне едно голямо пътуване “От Карабах (през седем континента) до Калахари” с Димитър Тодоров. Всъщност, това е едноименната книга на автора, която излиза току-що на родния пазар и е истински шедьовър с оформлението си и екзотичната информация, която предлага в четивен, лежерен стил.
Текстовете са богато илюстрирани със снимки от различни кътчета на света – без пози и грим, такъв, какъвто е през всеки обикновен ден.
“Оказа се, че светът не е толкова необятен”, споделя авторът.
С какво ще ни дари тази книга? Освен с прекрасни съпреживяни мигове и импресии, с още толерантност, която на моменти ни липсва, с готовност да приемем и уважаваме различието и с мъдростта, че светът не е най-лесното място за живеене, но е нашето място, което все пак е прекрасно.
Ето и част от предговора на Вера Мутафчиева: “Често са ме питали защо българите са нямали откриватели, мореплаватели, колонизатори през началото на Новото време. Боя се, че отговорът е един: не са го искали. Пък ето, Димитър Тодоров – скромен, усмихнат и ведър, е покорил света като пешеходец, алпинист, неуморен пътешественик изобщо. Най-подкупващото в неговите описания си остават личния поглед, приземяването на смайващи наблюдения и иронични изводи. С една дума – екстазът на един късен потомък на великите европейски откриватели, закъснял по ред исторически причини, както бива и с всичко българско. Което си има пък и своя чар.
Завиждам на неизкушения наш читател, че ще преброди чрез тази очарователна книга неведоми земи и предели и вероятно ще размисли дали чак такова зло за наши дни е глобализацията – плашило за съвременните хора.”