От 17 януари до 10 февруари 2012г., в галерия „Дебют” и галерия-книжарница „София Прес” на ул. “Славянска” 29, можете да видите част от творчеството на Никола Мирчев. 90 години от рождението му са добър повод да се преоткрие един творец, познат на съвременния зрител, повече като автор от периода на „социлистическия реализъм”, и не толкова като художник , в цялата сложност и дълбочина на това понятие.
Експозициите в двете галерии са тематично подредени. В галерия „Дебют” са подбрани илюстрации към детски книжки, с които са израстнали поколения българи. Зрителите ще имат възможност да се насладят на оригиналните рисунки и свежите авторови решения към литературните творби на Иван Вазов, Емилия Захариева / „В горския ЦУМ”/, Лъчезар Станчев / „Горска приказка”/, Г. Караславов / „Всеки си има слабото място”/.
В галерия-книжарница „София Прес” са подредени подготвителни скици и рисунки, както и самата знакова за творчеството на Никола Мирчев творба „Разпит”. Поредица от скици и рисунки от строежа на мавзолея на Г. Димитров са не само документални факти от живота на София, но и артефакти – свидетелство за сложната маркировка на един, уж праволинеен участък от близката ни история. Неочаквани за „правилността” на поведението му като гражданин и художник са може би непоказваните /с изключение на една/ до сега еротични рисунки. Те определено не отговарят на клишето за „социалистически реализъм” и са на висотата на най-доброто в този жанр. Годината, обявявана за „краят на света”, определено е времето, в което може да се мисли за старите неща, по нов начин. Особено в областта на изкуството, където клишетата се образуват, за да бъдат опровергавани.
Никола Мирчев е роден на 13 ноември 1921 година в гр. Кюстендил. През 1940 г. постъпва в Художествената академия в София, специалност „живопис” при проф. Борис Митов. Поради липса на средства, прекъсва образованието си в Академията и става начален учител за една година. През есента на 1941 г. продължава обучението си, но е арестуван за нелегална ремсистка дейност и е осъден на 10 години затвор. Освободен е на 8 септември 1944 от Кюстендилския затвор. От 1944 г. до 1948 г. е отново в Художествената академия, този път в класа на проф. Илия Петров. През 1948 г. става член на СБХ, за чиито председател е избиран три пъти: 1953-55, 1963-65, 1970 – 73. Работи активно в областта на живописта, илюстрацията, плаката, карикатурата, пространственото оформление. Един от основателите на вестник „Стършел”. Дългогодишен главен редактор на списание „ Изкуство”, главен редактор на изданието „Папагал” /1959-61/. През декември 1972 г. заминава на лечение в Париж, където умира на 27 февруари 1973 г.
Творбите са предоставени от частни колекции, НХГ, ХГ „Владимир Димитров – Майстора”– Кюстендил.
Виж още:
„Калейдоскоп” изложба на Маргарита Войнова
Откриване на изложбата на Десислава Минчева "Китай – Фрагменти"
Изложба Банка на бъдещето представя творбите на млади художници