Романът „Отлъчване“ в Благоевград – завръщане към корените, почти година след излизането си на книжния пазар, ще бъде представен в Благоевград
Това място е важно за автора Николай Терзийски, както и за историята в самата книга, тъй като част от действието в нея се развива именно в Горна Джумая. Съвпадението не е случайно – Терзийски се е върнал към миналото на семейството си и към историите на двама от предците си – Борис Терзийски от Горна Джумая и Георги Хорозов от село Ковачевица, на които е посветен романът. Това са истинските истории за несъстоялия се разстрел на деветнайсетгодишния Борис през 1923 г. и безследното изчезване на Георги през 1944 г. В 500-те страници на „Отлъчване“ са обединени разкази, летописи, легенди и предания – една голяма история за самотата на единствените деца, за вглъбеността в миналото и за илюзиите на бъдещето, за отхвърлянето на обикновеното и търсенето на неповторимото, за оцеляването на духа във времето.
Освен съвременни истории и забравени легенди, „Отлъчване“ разказва и за бунтовника Марко, включил се в борбите за освобождение на Македония в началото на миналия век, запленен от една македонска песен. След неуспеха на Горноджумайското въстание (1902 г.) и смъртта на Гоце Делчев (1903 г.), след краха в Балканските и Първата световна война, този герой на книгата заживява в Горна Джумая и отваря ножарска работилница. Книгата разказва и за Сърбиново (Брежани), Банско и Гулийна баня, Сенокос, Стара Кресна. Авторът обединява истинските истории на прадедите си с легенди и магически реализъм, а „Отлъчване“ се превръща в родова сага, мистичен пъзел, обединен от една надживяла вековете любов. Друг любопитен факт е, че една от главите в книгата е разказана изцяло на югозападен диалект.
Романът печели голямата награда за дебютна литература „Южна пролет“, получена преди по-малко от месец и се радва на редица позитивни оценки от критици и читатели. „Отлъчване“ е избран от интернет сайта „Аз чета“ за една от десетте най-важни книги, издадени на български език през 2017 г., а първият тираж на книгата се изчерпва само за половин година.
Николай Терзийски е роден в Смолян (1983 г.), макар че корените му са от долината на р.Струма и р. Места. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, има и магистърска степен от Философския факултет на университета. От началото на 2003 година работи в „Шоуто на Слави“. През 2014 г. създава интернет блога „Терзилъци“, в който публикува свои произведения – кратки и средно дълги разкази, хумористични есета, политическа сатира, публицистика, ревюта за книги.
Представянето на „Отлъчване“ в Благоевград и срещата с автора Николай Терзийски ще бъде на 18 май 2018 г. от 17:30 ч. в Регионална библиотека „Д. Талев”. Събитието ще се проведе в рамките на книжното изложение „Литера Експо“ Благоевград 2018 г.
……
„Отлъчване“ – Николай Терзийски
откъс
Накрая искам да ти разкажа и какво запомних от дядо си Янкул. Този суров и страшен човек, който задуши младежките ми години с безкомпромисния си и зъл характер, когото мразех до безкрайност и само тази ненавист ме накара да избера професията си и пътя си в живота, който сега лежи в земята, без да съм пролял нито една сълза за него…Същият този дядо Янкул, когото кой знае защо с майка ти решихме да посетим една вечер, късно след вечеря, когато се връщахме в София от почивка в Мелник, минавайки покрай онзи омразен за мен град… Този твой прадядо тогава отвори вратата на старата си триетажна къща и наред с познатата ми до болка миризма на старо изгниващо дърво, на прага ни посрещнаха две огромни старчески сълзи. Като тежки капки на внезапно рукнал от нищото летен дъжд, тези горещи сълзи, излезли от суровите сини очи, вторачени в твоето бебешко личице, се търкулнаха от набразденото му зло лице с волева челюст и тупнаха тежко на прага,…
Първо реших, че разумът му си е заминал като планински сняг под ласката на безмилостния южен полъх на годините, а със себе си е отнесъл и злото му сърце, суровия поглед на ястреб, устата, сякаш оформена с един удар на ятаган. Дали знае кой съм аз и коя си ти, дали изобщо помни сам той кой е? Но след като изпи своята чашка и бързо я напълни отново, той ме погледна и докато се убеждавах, че старческото перде е угасило злото в погледа му, промърмори:
– Ей, опустех да те чекам, изфиряса ми акъло да ви мислим, срасна ми се устата да траем…
Млъкна, загледан в теб и майка ти, после вдигна отново чашата с ракията и я преполови, погледна ме и аз, запазил в сърцето си спомена за страха от този суров човек, бързо изпих своята ракия. И взех да му говоря къде отиваме с майка ти, как живеем, какво работим… Майка ти също разказваше по нещо, а дядо Янкул сякаш слушаше, местеше очи от мен на майка ти, от нея на теб, но не реагираше много-много на историите ни. Ти заспа (дали от стрес, или от умора) на ръцете на майка си и дядо ми, напомняйки за покровителствения си нрав, ви показа старата спалня в къщата и отсъди:
– Ай, лека ви нощ!