Сборника с разкази от А.А.Млин, за първи път на български, вече е в книжарниците
Неподправен английски хумор, изящни афоризми, забавни шеги и истински истории за джентълмени, които се отличават с изключителното британско „чувство за собствено достойнство“. Майсторски изградени сюжети, необикновени герои, неочаквани обрати, непредсказуеми финали и, разбира се, типичната му ирония – това са характерните особености на събраните в този сборник истории.
Детските книги, превърнали А. А. Милн в знаменитост, и неговият Мечо Пух – най-известното мече на света, заемат малка част от неговото творчество. Романите и разказите му отдавна са влезли в златния фонд на английската литература и са преведени на много езици, а пиесите му се поставят и до днес на театралните сцени в Лондон. На български език са издадени вече и романите му за възрастни „Тайната за „Ред хауз” (криминален – от типа „убийство в заключена стая”) и „Двама души” (история за семейния живот с биографични елементи).
Английските джентълмени са в опасност! Викторианската епоха си отива и на нейно място идва съвременната „епоха на чарлстона“. Ужасни прически! Ужасни нрави! Чудовищна музика! Кошмарни скандали!
Истинските англичани са объркани – как ще живеят, без да знаят какво ще се случи утре.
Единственото, което може да им помогне, е изключителното им чувство за хумор…
Сборника с разкази „Отлично съчинена история” е от периода на най-ранното творчество на автора – второто десетилетие на ХХ век, когато публикува кратките си форми в печата.
Разказите връщат към нравите на Викторианската епоха и свръхспокойния и планиран с години напред живот на англичаните. Тънкото чувство за ирония на Милн към тези порядки ще ви държи постоянно в напрежение. Пример в този дух е разказът „Наследникът” – наскоро роденото бебе Питър Манъринг получава от кръстниците си безумни „наричания” и правила, които да спази на четвъртата, четиринайсетата и т.н. година от живота си: да умее да си служи еднакво добе и с двете ръце, за да може да играе крикет в националния отбор; задължително да говори френски и немски; да е заобиколено винаги от хубави играчки и др. Съжалявайки героя си заради лишението от право на свободен личен избор, Милн се подиграва със завещаната му предопределеност и вмъква остроумно пожелание за смисъла на човешкия живот: „да стане по-добър човек от всички нас”.
В „Най-красивото момиче в балната зала” писателят интерпретира темата за успешния брак и дава интересен афоризъм: „Той подсвирна; в отговор тя подсвирна с пръсти, както я бе научил преди повече от трийсет години. Е, щом двама души си подсвиркват в тон от трийсет години, бракът им не може да се назове „провал“.
Емблематичният за сборника разказ „Отлично съчинена история” пък разкрива какви са отношенията в издателските среди и как се пишат рекламите за книги. Популярният вече писател Майкъл Хартиган не желае да отстъпи псевдонима си на свой млад съименник. Любопитно е до какво ще доведе тази „препирня” и кой ще загуби от нея.
***
ДЪРЖАВНИКЪТ
През една нощ по средата на сезона цял Лондон се беше стекъл в гостната на лейди Марчпейн; под цял Лондон се подразбира всеки, когото си струва да познаваш – квалификация, декласираща няколко милиона души, които не бяха чували за лейди Марчпейн. В ъгъла на салона можеше да се види как посланик, с гърди, опасани с ленти, разговаря с най-новата американска херцогиня; в друг ъгъл един от най-видните ни рекламни агенти разменяше епиграми с титулуван собственик на вестник. Известни генерали отъркваха рамо в творци постимпресионисти. Финансисти шепнеха сладки безсмислици на развъдчици на расови померани; случваше се дори актьор със собствена трупа да приеме извинение от кралска особа, блъснала се в него.
……
– Е? Какво става със законопроекта?
Устните на Рупърт образуваха права линия. (Много го биваше в това.) Той скръсти ръце и се взря спокойно във все още красивите очи на лейди Марчпейн.
– Ще мине – отговори. – През всички етапи – добави професионално.
– Не трябва да мине – рече деликатно лейди Марчпейн. Рупърт не успя да скрие моментното стъписване, ала след миг отново бе господар на себе си.
– Не мога да добавя нищо към предишното си изявление – рече той.
– Ако мине… – подхвана лейди Марчпейн.
– Длъжен съм да ви припомня вчерашния си отговор – прекъсна я Рупърт.
– Хайде, хайде, господин Меритън, няма смисъл да се дуелираме. Знаете положението. Или да ви го опиша пак?
– Не вярвам, че говорите сериозно.
– Съвършено сериозно. Има причини, финансови причини – а и други, – поради които не искам законът да влезе в сила. В замяна на мълчанието ми по определен въпрос ще възпрепятствате приемането му. Знаете какво имам предвид. На четвърти май миналата година…
– Спрете! – възкликна дрезгаво Рупърт.
– На четвърти май – продължи безпощадно лейди Марчпейн – двамата с вас, в отсъствието на съпруга ми в чужбина, пихме чай в Ей Би Си. – (Рупърт закри лице с длани.) – Споделям неприязънта ви към скандалите, но ако не изпълните желанието ми, ще призная истината пред Марчпейн.
– Вие също ще пострадате! – рече Рупърт.
– Моят съпруг ще ми прости. – Тя замълча многозначително. – А Марджъри Хейл? – (Рупърт пак закри лице с длани.) – Ще ви прости ли добрата госпожица Хейл? Тя е много взискателна, нали? И богата? А изгряващите млади политици се нуждаят от пари повече, отколкото от скандали. – Тя вдигна внезапно глава, дочула да отекват стъпки. – А, архиепископе, тъкмо показвах на господин Меритън този великолепен Ботичели – присви очи и го огледа по-внимателно, – този великолепен Дейна Гибсън. Прелестна творба, нали?