Откъс от „Яворов и Македония“ на Милкана Бошнакова. Повече за книгата прочетете тук.
Пейо Крачолов започва по-осъзнато да симпатизира на делото за освобождение на Македония и Одринско като ученик и първоначален „виновник“ за това е приятелят му Костадин (Коста) Нунков.
Коста Нунков е роден в Чирпан през 1877 г., учи в Пловдив от 1891 до 1892 г., но не успява да завърши образованието си поради липса на средства. Работи като печатарски работник в Пловдив и София. Запознава се с Михаил Герджиков и покрай него се увлича по анархизма. Участник е в четническата акция, организирана от ВМОК през 1895 г. След завръщането си от Македония е няколко месеца в Швейцария, където в средите на руските революционни емигранти изучава минноподривно дело. В 1900 г. като четник при Христо Чернопеев влиза с чета в Горноджумайско. През януари 1902 г. е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед, после става войвода в Дедеагачко и Гюмюрджинско. От юли 1904 г. е околийски войвода в Кумановско, където се бори срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония. Коста Нунков загива на 8 февруари 1905 г., едва 28-годишен, край село Кутлибег, в петчасова битка с турски аскер заедно със седемчленната си чета. Той е автор на две брошури, по-известната е отпечатана през 1902 г. – „Взривните вещества и тяхната употреба“, която дълги година след това се използва за обучение от членовете на ВМОРО.
По време на ученичеството си в Пловдив, през 1891 г. Пейо Крачолов сменя няколко квартири, докато накрая наемат обща с чирпанлията Коста Нунков. От близкото обкръжение на бъдещия поет Коста е първият, посветил се изцяло на освободителната кауза в Македония и Одринско. Тази единствена за двамата ученическа година 1891/1892 г. в града на тепетата ражда топло приятелство между двете момчета. Личността на Коста Нунков оказва силно и положително въздействие върху Яворов, несъмнено и по отношение на включването му в македонското освободително дело. В началото на ученичеството си в прочутата пловдивска гимназия „Княз Александър І“ и двамата са силно впечатлени от държането, разговорите и настроенията на много техни съученици, дошли от Солунската гимназия. Както е известно, в Пловдив продължават образованието си някои от изключените ученици от българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун след размириците там от 1888–1889 г.
В началото на 90-те години на XIX в. българското общество проявява изключителен интерес и гражданска активност към останалите под робство сънародници. Македония става главна тема на целия периодичен печат в Княжеството. С особено остри публикации към политиката на Османската империя са изпълнени вестниците на македонската емиграция в България „Право“ и „Македонски глас“. През първата половина на 1894 г. в София е създаден и първият Македонски комитет под председателството на Трайко Китанчев, а към края на същата година в империята избухва Арменската криза, която действа като катализатор на освободителното движение в Македония.
Годината 1895 е важна като етап от приобщаването на младия поет към освободителното движение. През лятото на същата година Македонският комитет организира въоръжено нападение с няколко чети – четири големи и толкова по-малки, съставени предимно от български военнослужещи, на територията на Османската империя. Опожарено е градчето Доспат и за кратко е превзет град Мелник (при неговото превземане става известен Борис Сарафов – бъдещият председател на ВМОК), но четите са отблъснати от турските войски и не успяват да предизвикат всеобщо въстание в Македония.
Акцията на ВМОК е осъществена със знанието на българските политици, управляващи (правителството е на Константин Стоилов ) и опозиция, които са на мнение, че една въоръжена проява на територията на останалата под робство Македония би направила Високата порта по-отстъпчива по отношение на осигуряване на правата на българските поданици на империята. За българската външна политика четническата акция е успех – тя показва на Османската империя, че македонското революционно движение е под контрола на София и може да бъде използвано при продължаващ отказ на турската държава да признае легитимността на българския владетел, за отпускане на берати за български митрополити в Македония и за въвеждане на административни реформи.
За ВМОК обаче четническата акция не може да се отбележи със същия положителен знак, защото предизвиква разногласия в организацията. Освен това чрез акцията твърде бързо и твърде ярко се осветяват истинските намерения на МОО и средствата, с които иска да ги постигне – след 1895 г. вече никой в България и по света не вярва, че легалната организация в Българското княжество борави само с легални средства.
Яворов е стипендиант-телеграфист в Чирпан, когато научава от Коста Нунков за началото на Мелнишкото „въстание“. На 14 юни 1895 г. получава специалната притурка на в-к „Право“ с възторжени призиви да се помогне на въстаналите българи. Младият поет е изключително впечатлен и от факта, че приятелят му Нунков е участник във въстанието. След няколко седмици в писмо до своя бивш „началник“ в телеграфопощенската станция в Чирпан – Неделчо Гарванов , Пейо Крачолов изказва безкрайното си възхищение от постъпката на приятеля си Нунков и моли Гарванов да му изпрати негова снимка в четническа униформа и да разкаже за срещите си с него, защото има желание да напише нещо по този повод:
Образът му е скъп за мен, защото този човек изведнъж порасна в моите очи. Да отидеш и да умреш за другите в цветежа на годините си, без да очакваш некакви ползи за себе си, това говори за една нравственост, която се стреми към височините на идеала.
Под въздействието на силните патриотични чувства и въодушевен от примера на К. Нунков, Пейо Крачолов написва наивното, но изпълнено с младежки идеализъм стихотворение „Напред“. Така се стичат обстоятелствата, че то става първото публикувано стихотворение на Яворов.