Откъс от "Хотели. Трета стая" от Ема Марс (издателство "Колибри").
Париж, първите дни на юни 2010 година.
Утро в хотелска стая
Ръката ми потрепва, пръстите ми постепенно се пробуждат и един по един се разгъват върху измачкания чаршаф. Галят като клавиши на пиано светлите и тъмни ивици, които щорите хвърлят върху спящите ни тела. Картината е толкова красива. Ако можеше тя да трае през цялото лято, ако можехме да останем така, неподвижни, сгушени, плътно долепени един до друг.
Ето първото ми пробуждане на омъжена жена и господарка на неговата съдба. „Омъжена.“ Дъхът ми докосва тила на Луи, тъкмо онова място, където цъфти най-плахата от татуираните върху рамото му рози. Показалецът ми любопитно минава по виещото се стъбло. От лекия гъдел той на свой ред разтваря очи и ми отправя сита усмивка.
И така, „омъжена“. Минала бе само една нощ, откакто ме бе затворил тук и ми бе припомнил моите минали обещания. Исках да се омъжа за него и дори самата аз бях му предложила: ето ни сега съпруг и съпруга, истинска брачна двойка. И след само една нощ вече се питам дали това е било достатъчно, за да стана друга. Променило ли се е тялото ми? От година насам то постепенно бе губило младежката си закръгленост и ръцете на моя любовник му бяха придали необикновено изящество. А сега с каква зрелост ще го дари брачният живот?
Дали ласките ни са станали по-различни? Ще изгубят ли те от своята страст, или ги очаква нова пролет? Дали семейната халка, която той постави на пръста ми вчера, няма да сложи край на всички нови преживявания между нас?
Отказвам да приема това. Ще ми се да вярвам във вечното възраждане на желанията. Не бих могла да си представя, че също както при другите огънят в нас ще се превърне в пламъче, след това в жарава и накрая в пепел.
Нашата първа брачна нощ ни дари с всички наслади, за които бяхме жадували. Удоволствието, изпитано в лимузината, в подножието на „Нотр Дам“, се бе оказало само прелюдия към чувствената феерия, която ми бе подготвил…
Понесе ме на ръце през салона.
Разкопча роклята ми в раздрънкания асансьор.
После на свой ред се съблече, като в бързината хвърляше дрехите си през рамо. Някои от тях падаха на пода, а други увисваха на полилеите в коридора.
Когато влязохме в стая „Жозефин“, вече бяхме голи. Луи взе ключа, който ми бе подарил, и дръпна встрани широкия тапет от червена тафта. Отзад в стената се криеше ключалка, която изщрака. После той отмести остъкленото пано и откри достъпа до нашата втора стая. Владението на брачните двойки. Кой ли бе обитавал тук преди нас? Андре и Ортанс? Давид и Орор? Дали вътре дебнеха същите камери, които бяха запечатали изпълненията на Давид с моите предшественички на повикване?
Отблъснах от ума си тези въпроси и се оставих той да ме въведе вътре. Обзавеждането, картини и бели чаршафи, мебели в сребрист цвят, беше далеч по-пестеливо, отколкото в „Жозефин“. Девствен кът, където всичко започва отначало. Веднага обърнах внимание, че с изключение на единствения прозорец към улицата и тайната врата, в стаята нямаше друг достъп до външния свят. С други думи, за да се влезе тук, непременно трябваше да се мине през „Жозефин“, стая номер едно. Двете помещения бяха вписани едно в друго като матрьошки. Означаваше ли това, че влизайки тук, съм стигнала до края на моето дирене на истина и наслада? Че вече няма да получа друг ключ, да отварям друга врата и да откривам нова стая? Дали цялата тази белота бе символ на обновлението и на забравата?
Въпреки всичко продължавах да се лутам в здрача от въпроси без отговор. Тайната, поради която братята Барле бяха затворили Орор в апартамента на площад „Орлеан“, си оставаше неразбулена. През цялата нощ, докато неистово прегръщах Луи, докато впивах зъби в тила му, в рамото и в устните му, пропъждах от себе си един по един тези призраци.
Всяка тръпка, всяка вълна на възбуда, всеки оргазъм потискаха под тежестта на щастието напиращите в мен въпроси.
Въпрос: какво точно е знаел Луи за връзката между Орор и Давид в деня на тяхното бракосъчетание?
Отговор: той дълго и до болка смука връхчетата на гърдите ми. Ала не след дълго тази болка премина във възбуда, която постепенно обхвана цялото ми тяло и стигна до еротичната пъпчица между бедрата ми, която се показа от своето калпаче.
Въпрос: за какви предателства говореше Давид, когато в тъмната стая, малко преди да ме остави в ръцете на мъчителите, бе изкрещял в лицето ми всичката омраза, която хранеше към своя брат?
Отговор: Луи превърна езика си в неуморно влажно перо, с което обходи всяко ъгълче на моето тяло.
Въпрос: какво още криеха от мен двамата? Какви чувства продължават да свързват всеки от тях с Орор, тяхната младежка любов?
Отговор: той ме отнесе до единствения стол в стаята, седна на него и ме постави върху бедрата си, така че твърдият му пенис да влезе в мен. Извивките на телата ни се вписаха плътно под ярката светлина, идваща откъм съседния прозорец. Превърнахме се в сияние, по което преминаваха вълни, отначало бавни, а след това все по-бързи. Сякаш ме бе изпълнил цялата и се молех това усещане никога да не ме напусне. Когато устните ни на свой ред се сляха, от вътрешностите ни изригна енергия и притисна едно към друго телата ни, сякаш бяха две полукълба на едно и също небесно тяло. Насладата ме обливаше като поток от светлина, която заслепяваше и двама ни.
Да, за щастие, вече не прегръщах призрак. Най-сетне той беше до мен, беше в мен, чувах стенанието му до ухото си. Най-сетне миризмата му не беше спомен и аз се обвивах в тъканта на усещанията като кученце в одеяло.
Когато издрасках кожата на гърба му близо до дясното рамо, той за миг се намръщи. Надзърнах любопитно зад тила му и открих новата прищявка на Човека-Азбука: както ме бе предупредила Стефан, върху кожата му вече бяха татуирани без всякаква украса двете букви S.F., Semper Fidelis. Винаги верен. Верен на кого? На мен ли? На клетвата, която току-що бяхме положили?
Понечих да го запитам дали докато продължава упорито да мълчи за своето минало, всъщност не върши предателство спрямо мен.
Ала той сграбчи задника ми и ме притисна към себе си. След изпълнената с въздишки и стенания нощ нашият първи брачен ден едва започваше. Засега беше толкова сладко и просто да се почувствам напълно удовлетворена. Отдавах се изцяло на веки следващ оргазъм, за да отблъсна далеч от мен всичко останало. За да предпазя и двама ни.
1
8 юни 2010 година