Откъс от криминалния роман "Стъкленият ключ" от Дашиъл Хамет (ИК „Litus“). Повече за книгата вижте тук.
Нед Боумонт отдръпна ръцете си от мъртвеца и се изправи. Главата на умрелия се бе извила малко наляво, по-далече от бордюра, така че уличната лампа на ъгъла осветяваше цялото му лице. Лицето беше младо, а изражението на гняв се подсилваше от тъмната резка, която пресичаше диагонално челото от края на къдравата светла коса до едната вежда.
Нед Боумонт вдигна глава и огледа Китайската улица. От едната страна, докъдето стигаха очите му, не се виждаше жива душа. От другата страна, през две пресечки, пред клуба „Дървена къщурка“, двама души слизаха от автомобил. Те оставиха пред клуба колата, обърната с предницата към Нед Боумонт, и влязоха вътре.
След като се взира в автомобила няколко секунди, Нед Боумонт внезапно изви глава, за да огледа отново улицата от другата страна, а после с бързина, която превърна двете движения в едно-единствено, се засили и скочи на тротоара под сянката на най-близкото дърво. Дишаше през устата и макар че по ръцете му под светлината блестяха капчици пот, потръпна и вдигна яката на палтото си.
Постоя може би половин минута в сянката на дървото, улови се с ръка за него. После се изправи рязко и закрачи към клуба „Дървена къщурка“. Вървеше все по-бързо, наведен напред, и вече почти тичаше, когато забеляза един човек, който се зададе от другата страна на улицата. Веднага забави крачка и тръгна изправен. Още преди да стигне до Нед Боумонт, човекът влезе в някаква къща.
Когато Нед Боумонт стигна до клуба, бе престанал да диша през устата. Но устните му все бяха малко побелели. Погледна празния автомобил, без да се спира, изкачи стъпалата на клуба между двата фенера и се озова вътре.
Хари Слос и един друг човек тъкмо пресичаха фоайето, идвайки откъм гардеробната. Те се спряха и казаха едновременно: „Здравей, Нед.“ Слос добави:
– Чувам, че днес си спечелил от Пеги О’Тул.
– Да.
– Много ли?
– Три хиляди и двеста.
Слос прокара език по долната си устна.
– Чудесно. Значи си навит да поиграем тази вечер.
– По-късно може би. Тук ли е Пол?
– Не знам. Ние току-що влизаме. Не се бави много; обещах на жената да се прибера рано.
– Добре – отговори Нед Боумонт и влезе в гардеробната. – Тук ли е Пол? – запита той гардеробиера.
– Да, дойде преди десетина минути.
Нед Боумонт погледна ръчния си часовник. Беше десет и половина. Качи се в първата стая на втория етаж. Когато влезе, Мадвиг във вечерно облекло седеше до масата с протегната към телефона ръка.
Мадвиг отдръпна ръката си и попита:
– Как си, Нед? – едрото му красиво лице беше румено и спокойно.
Затваряйки вратата подире си, Нед отговори:
– И по-зле съм бил. – Седна на един стол недалеч от Мадвиг. – Как мина вечерята у Хенри?
Кожата в ъгълчетата на очите на Мадвиг се сбръчка.
– И по-зле е било – каза той.
Нед Боумонт подрязваше края на една светла пура с точици. Ръцете му трепереха, но гласът му беше твърд, когато запита:
–Тейлър там ли беше? – И погледна Мадвиг, без да вдига глава.
– На вечерята го нямаше. Защо?
Нед Боумонт изпъна кръстосаните си крака, облегна се на стола си, описа небрежно дъга с ръката, която държеше пурата, и каза:
– Умрял е в една канавка на улицата.
– Така ли? – каза Мадвиг невъзмутимо.
Нед Боумонт се наклони напред. Мускулите на мършавото му лице се изопнаха. Хартиената обвивка на пурата се скъса между пръстите му с тих пукащ звук. Той попита раздразнено:
– Разбра ли какво казах?
Мадвиг кимна бавно.
– Е?
– Какво „е“?
– Той е убит.
– Добре де – каза Мадвиг. – Да не искаш заради това да получа истеричен припадък?
Нед Боумонт се изправи на стола си и запита:
– Да се обадя ли в полицията?
Мадвиг леко повдигна вежди:
– А тя не знае ли?
Нед Боумонт гледаше втренчено русокосия.
– Когато го видях, наоколо нямаше никой – обясни той. – Исках да поговоря с теб, преди да предприема нещо. Трябва ли да кажа, че съм го намерил?
Веждите на Мадвиг се отпуснаха.
– Защо не? – попита той равнодушно.
Нед Боумонт стана, направи две крачки към телефона, спря се и се обърна отново към русокосия. Произнесе бавно и натъртено:
– Шапката му не беше там.
– Сега тя няма да му трябва. – След това Мадвиг се навъси и добави: – Ти си кръгъл глупак, Нед.
– Да, единият от нас е глупак – каза Нед Боумонт и се приближи до телефона.