Откъс от сборникът с кратки разкази "Ракия" от Матей Хоржава, преводач: Маргарита Кюркчиева, издателство "Ерго", 2016.
Памет и вятър
Вярвах, че управлявам вятъра; когато бях малко момче, а и после, когато тръгнах на училище, вярвах, че управлявам вятъра. Главно през онази първа есен в паметта ми; през онази есен, която не потъна в празнотата, а остана; съществува и досега… Северночешки град; суров новопостроен квартал с красноречивото име „Север“; деца от детската градина; а аз движа вятъра, разпореждам му в каква посока да духа; дали през поляната към вулканичните възвишения или в обратната посока – от вулканите към жилищните блокове… Събираме листа; задачата е да събираме листа в парка; аз изтичвам чак до беседката и точно там се случи; там дойдоха: паметта и вятърът… Стоя в беседката в северночешкия град; наблизо другите деца се гонят между старите-прастари нападали надгробни камъни на еврейското гробище (някои деца се опитват да откъртят еврейските букви от пясъчниковите камъни: еврейски букви под ноктите на детските пръсти); стоя в беседката, ръцете ми се почервенели от яворовите листа: въздухът е свеж, макар че ухае на тление; въздухът е прозрачен, а беседката е вълшебна (макар че всъщност е гадна, поради пикочта и бълвоча на пияниците); от тъмата на забравата внезапно се втурвам към острите проблясъци на паметта: потапям се в беседката, която никога не изчезва, която остава… После всички отиваме на поляната при релсите; тичаме около дивите ябълки, ядем дребните тръпчиви плодове; и аз знам, че движа вятъра; и не подозирам, че съм потънал в паметта, че дори след години в банатската есен няма да забравя; няма да забравя и ще стоя в онази беседка даже когато се намирам на съвсем друг планински склон, ухаещ на тление… Дали да не опитам отново? Дали да не опитам отново да насоча вятъра; да го завъртя; отведнъж да започне да духа срещу течението на Дунав; да се втурне към сръбската граница; да развихри нападалите листа на отсрещния хълм и да танцува с тях между параклисчетата по пътеката, наречена Кръстен път, където се провеждат обредни шествия… Есен, вятър, памет, тлеещи листа, беседка, която навярно отдавна не съществува… но никога няма да изчезне; ръцете ми се смаляват, дланите стават все по-малки, сравнени с червените яворови листа; и вятърът се подчини, вятърът ме послуша; листата се вихрят по моя хълм; старите северночешки листа, увлечени от днешния, банатския вятър…