Откъс от „Нищо не губиш, печелиш всичко“ от Райън Блеър. Повече за книгата прочетете тук.
Нагласата, че нямаш нищо за губене
Няма нищо по-опасно от човек, който няма какво да губи. Обикновено началото слага някаква поредица от загуби. Може да сте били уволнен, да сте изгубили дома си или да сте в процес на тежък развод. Може да сте започнали някакъв бизнес и да сте фалирали. Може за пръв път, откакто сте прехвърлили двайсетте, да ви се е наложило да молите приятели да пренощувате у тях. След някакво стечение на подобни събития едно след друго, един ден осъзнавате, че сте на дъното.
Оттам идва нагласата, че нямате нищо за губене.
Като на животно, притиснато в ъгъла, инстинктите ви за оцеляване се задействат. Има два вида хора. Единият вид е онзи, който ще пренебрегне инстинктите си, ще се сниши и ще отстъпи. Това е питомният човек и при достатъчно натиск той е човекът, който ще поеме по пътя към по-ограничено съществувание, ще се предаде или ще се самоубие. Другият вид е човекът, който независимо колко отчайващи са обстоятелствата, следва инстинктите си и се бори. И също като притиснато в ъгъла животно, няма нищо по-опасно от него.
Бил съм арестуван десетина пъти като младеж. Лежал съм в затвора само два пъти и, за щастие, никога не съм осъждан като пълнолетен. Когато попаднах за пръв път в Центъра за задържане на непълнолетни правонарушители, бях едно кльощаво бяло хлапе и ми се наложи бързо да науча какво значи да нямаш нищо за губене. Новодошлите винаги бяха подлагани на проверка, за да се види доколко са корави или покорни. Какво ще стане, ако го блъсна? Или още по-добре, какво ще стане, ако отида и му поискам млякото му на обяд? Ще скочи ли да се бие? Или ще ми го подаде и ще каже, че той и без това не го иска?
Когато си в пандиза, бързо става ясно кой има нещо в себе си и кой не. И разбираш, че ако това хлапе те остави да му вземеш млякото, значи не е толкова кораво, колкото изглежда. Скоро ще почнеш да му вземаш млякото всеки ден. И всички други ще му го вземат.
Същият принцип важи и в бизнеса. Много хора идват в офиса ми с някаква басня. И приказват ли, приказват. А аз ги проверявам. Започвам с въпроси за конкретни имена, хора, с които са работили. Или им задавам такъв въпрос за бизнес модела им, на който само някой, който наистина е вътре в нещата, би могъл да отговори. Имали сте продажби за милиони, тъй ли? Каква е била тогава себестойността на продукцията ви? Какъв вид EBITDA (печалба преди лихви, данъци, обезценка и амортизация) сте имали? Коя банка ползвате? „Уелс Фарго“? Значи сте към частната банка на „Уелс Фарго“? Кой е представителят ви там?
Ако човекът не може да отговори подробно на тези въпроси, значи или е пълен мошеник, или не е човекът, действително отговорен за успеха на фирмата, която споменава. Ще откриете, че бизнес успехът има хиляда бащи, но аз искам да си имам работа с човека, който знае какво е нужно, за да спечелиш: с отеца основател, а не с останалите 999.
Когато си на улицата, се научаваш да преценяваш хората, за да оцелееш. Винаги си мислиш: Дали този човек ще ми забие нож в гърба? Ще ме изпее? Ще ме накисне? Ще каже на други къде живея? Ще пострада ли майка ми? Ще попадна ли в затвора заради него?
Когато играеш игра с такива високи залози, отсяването на позьорите се превръща в инстинкт. Аз не съм измислил тези типове поведение – познавам ги добре, защото всяка ситуация, от която съм оцелял, и многото милиони долари, които съм спечелил, са ми стрували много откраднато мляко.
Тази улична отраканост и нагласата ми, че нямам нищо за губене, са най-големите ми активи. Те могат да станат и ваши. Ще разгледаме активите в следващата глава, но ако сте притиснати в ъгъла и решите да се борите, този избор ще работи във ваша полза повече от всичко друго.
Първо, трябва да прецените дали се намирате в положение, в което вече нямате какво да губите. Запитайте се – тръгвате ли за работа всеки ден със страха, че ще ви уволнят? Ако трябва да влезете в кабинета на шефа си още сега и да му поискате отпуска, ще можете ли да го направите? Криете ли се от инкасаторите? От заплата до заплата ли живеете? Имате ли чувството, че жертвате най-големите си успехи, за да се окичи някой друг със славата?
Край кафе-машината в работата или вечер на масата у дома разправяте ли колко скапана е работата ви? Ако отговорът е „не“ и сте доволен – то поздравления. Може би сега не е подходящият момент да се захващате с нещо самостоятелно. Но ако отговорът е „да“, значи няма по-подходящ момент да престанете да мислите като служител и да започнете да мислите като предприемач.
Само не ме разбирайте погрешно: аз не мразя служителите. Аз самият съм служител в компанията, която създадох, но нагласата, която имам, е тази на предприемач. А най-големите герои в моята компания са служителите с предприемаческа нагласа. Те възприемат компанията като своя собствена. Може дори да сте предприемач без никакви служители (завиждам ви) като консултант или с някакъв свой бизнес от дома. Но ако искате да извлечете нещо от настоящата книга, на първо място имайте предвид, че единственото, което не може да бъдете, е да сте само служител, тоест някой, който крета ден за ден, не се стреми напред и не влага себе си.
Време е да се вслушате в онези инстинкти и да започнете да се борите така, сякаш нямате какво да губите.
Някои от вас, които четат това, сега ме преценяват и казват: защо да го слушам, след като той самият е вземал погрешни решения в живота си? На всички онези от вас, на които им е трудно да приемат факта, че нямам кристално чисто минало, бих им казал: вземете кое да е хлапе от средната класа, чието семейство е разбито – съсипано от наркомания и малтретиране, – захвърлете го сред един гъмжащ от банди квартал, когато всичко, което то иска, е мъж, чийто пример да следва, и то ще намери мъже, които да следва, но те няма да бъдат за пример. Затова съм вземал погрешни решения, но така съм стигнал и до нагласата си „нищо за губене“. А нещата, които осъждате – лошите ми решения, – са моите активи.
Можете да ме съдите, колкото си искате. Можете да съдите банковите ми извлечения, можете да съдите колите, които карам, картините по стените ми и къщите, които притежавам. Все едно дали ви харесва или не, това са наградите, постигнати от един човек, който е нямал нищо за губене. А сега ще ви разкажа как стигнах от нямането на нищо за губене до имането на милиони за губене.
Мисловната нагласа обаче не е достатъчна; трябва да станете и доста по-умен – в смисъл и на по-начетен, и на по-отракан, – защото ще има много хора, които ще се опитат да ви откраднат млякото. Продължавайте да четете.
Прочетете още:
Две знакови творби на Алфонс Доде излизат в ново издание