Откъс от "Маестра" от Л.С.Хилтър (издателство "Хермес").
Пролог
Тежки подгъви и остри токчета плющяха и потракваха по паркета. Крачехме по коридора към двойна врата в дъното, зад която се носеха приглушени разговори – мъжете вече ни очакваха. В стаята горяха свещи, между диваните имаше масички и ниски столове за хранене. Мъжете носеха луксозни пижами от плътен черен сатен, лъскавата материя контрастираше с колосаните им ризи. Тук-там на светлината от свещите проблясваха в златисто масивни копчета за ръкавели и елегантни часовници, а от гънките на копринени кърпички надничаха бродирани монограми. Всичко това би ми се сторило твърде пресилено и театрално, ако детайлите не бяха толкова перфектни, но аз се чувствах като хипнотизирана и усещах пулсът си бавен и дълбок. Някакъв мъж с пауново перо в маншета отведе Ивет; вдигнах поглед и видях друг мъж да се приближава към мен, със същата гардения като моята на ревера си.
— Значи така се случват нещата?
— Докато се храним, да. После можете да избирате. Bonsoir*.
— Bonsoir.
*Добър вечер (фр.) – Б. пр.
Беше висок и слаб, но тялото му изглеждаше по-младо от лицето – сурово изражение, бръчици, прошарена коса, пригладена назад над високо чело, и големи, с леко увиснали клепачи като на византийски светец. Отведе ме до един от диваните, изчака да се настаня и ми подаде, хладно и изискано, бяло вино в гладка кристална чаша. Чиста формалност, но хореографията ми хареса. Жулиен очевидно ценеше удоволствието от очакването. Почти голите сервитьорки се появиха отново и започнаха да поднасят чинийки с миниатюрни хапки омар, тънки резени патешки гърди в песто от мед и джинджифил, петифури с малини и ягоди. Жестове на внимание към храната – нищо, което да ни засити.
— Червените плодове придават великолепен вкус на женската слива – отбеляза моят събеседник.
— Така е.
Наоколо се носеха приглушени разговори, но хората предимно наблюдаваха и пиеха, погледите им следяха бързите движения на сервитьорките, които имаха тела на танцьорки, както забелязах – слаби, но със силно развита мускулатура, прасците им преливаха от тесните им ботуши. Допълнителна работа за момичета от кордебалета? Виждах смътно Ивет в другия край на залата, полегнала като змия на дивана; някой поднясяше към устните й смокиня с пълнеж от бадеми върху острите зъбци на сребърна вилица, а тъмната плът на бедрото й прозираше между гънките на червената коприна. Сервитьорките тържествено обикаляха из залата с щипци за гасене на свещи и приглушаваха осветлението сред мъгла с аромат на пчелен восък.Тогава усетих ръката на мъжа върху бедрото си, пръстите му се плъзгаха нагоре по кожата с кръгообразни движения, съвършено спокойно, без да бързат за никъде. Тялото ми реагира мигновено. Момичетата разнесоха по масите полирани подноси с презервативи, малки кристални шишенца с масло монои, и лубрикант в сребърни бонбониери. Някои от двойките се целуваха, доволни от партньорите си, други учтиво се надигаха от местата си и се отправяха към другия край на залата, за да открият набелязаната по-рано плячка. Робата на Ивет лежеше надиплена около разтворените й крака, между които мърдаше мъжка глава. Улових погледа й и тя се усмихна изискано, преди отново да отпусне глава назад между възглавничките в екстаз, като наркоман в хероинова еуфория.