Откъс от "Кръстопът" от Димитър Запрянов

ПЪРВА ЧАСТ
1
Беше поредният работен ден във „Vineries International”. В техническия отдел на компанията всичко беше както обикновено, a Гарет стоеше сам в почти празното помещение, умирайки от скука, отброяващ минутите до края на работната си смяна. Той беше висок, с дълга черна коса, стигаща почти до раменете и морскосини очи, твърде нетипични за семейството му. Гарет беше единственият от семейството с такива очи или поне само за себе си знаеше със сигурност. Майка му, която бе умряла при раждането, е имала
тъмнозелени очи, а баща си никога не бе познавал и често се питаше дали от него не ги е наследил. Беше отгледан от леля си Силвия, по-голяма сестра на майка му, която имаше златно сърце и мастилено-зелени очи. Гарет изключително много обичаше леля си и дълго тъгува, когато си отиде сполетяна от сърдечен удар. Вече беше останал съвсем сам без никакви роднини и някой възрастен, който да го напътства и да му дава съвети в живота за напред. Тогава той бе едва на осемнадесет години напълно объркан и без никакви планове за бъдещето си. За кратък момент през главата му бяха минали налудничавите мисли да се присъедини към някоя улична банда и в най-добрия случай ако не бъде убит на улицата да прекара остатъка от живота си в затвора. За най-голяма негова изненада един ден малко преди края на последната му учебна година съдбата му даде шанс да успее в живота. В училището им беше дошъл един представител на компанията „Vineries International”, който информираше учениците за пълната стипендия за колеж, която „Vineries International” отпуска всяка година и възможността след завършването на колежа да се реализират в компанията. Когато Гарет научи за това се амбицира и реши, че това е може би единственият му шанс да не свърши на улицата. Той усърдно започна да се старае в училище и даваше всичко от себе си на изпитите (нещо, което никога до тогава небеше правил). Приятно изненадани от промяната в него, преподавателите му го запознаха лично с представителя на „Vineries”, който много го хареса и го повика на интервю в офиса на компанията. По време на интервюто младежът беше изключително нервен, но се стараеше да докаже, че той е подходящият човек за стипендията. Същото си помисли и представителят, който в края на интервюто му стисна ръката и с топла усмивка го приветства с „добре дошъл” във “Vineries International”.
Гарет не можеше да повярва, беше на седмото небе от щастие. Отиваше в колеж с пълна стипендия и имаше осигурена работа след това. Може би за първи път в живота му нещата се нареждаха добре за него. Сега почти пет години по-късно Гарет вече беше завършил колежа и бе започнал обещаната работа в техническия отдел на „Vineries International”. Работата не беше кой знае какво и през по- голямата част от времето си умираше от скука, но въпреки това бе доволен, че я има. Беше завързал няколко приятелства в службата, беше си намерил квартира, която делеше със съквартиранта си от колежа Адам. Плаващ по течението на живота, без никакви амбиции комарджия, с който не веднъж през студентските им години се бяха разминавали на косъм от бой заради неплатените му дългове, но Гарет беше свикнал с него и комарджийските му недостатъци. Дори повече, Адам се беше превърнал в най-добрия му приятел и той знаеше, че може да му се довери за всичко. Единственото нещо, което притесняваше Гарет в момента беше сънят, който непрекъснато сънуваше и не можеше да си обясни. В него той се намираше в някаква пустош и бе заобиколен от
ярко светещи силуети, които го викаха и с невидими въжета го придърпваха към себе си, а той без никакъв контрол над крайниците си се приближаваше към тях. Имаше усещането, че са му странно познати отнякъде, но не можеше да си обясни от къде. На мястото, където беше израсъл, Нямаше нищо, което да се доближава поне малко до това, което виждаше в съня. В момента, в
който се доближеше толкова близо до тях, колкото да почувства топлината, която излъчваха, нещо невидимо рязко го хващаше през кръста и го връщаше с такава сила в реалността, че всеки път се събуждаше на земята облян в пот. Не беше споделил този сън с никого въпреки, че го сънуваше вече от близо две седмици, а и беше почти сигурен какво щяха му кажат, че всичко това се дължи на преумора от работата. Гарет обаче знаеше, че това не е вярно, знаеше че този сън означава нещо друго, което все още не можеше да си обясни. Както се бе замислил, съвсем беше изгубил представа за времето и когато погледна ръчния си часовник се изненада, че смяната бе свършила преди тридесет минути. Припряно започна да събира нещата си, когато чу женски глас зад гърба си:
– Хей Гар, какво правиш още тук?
Позна гласа на мига, това бе Джулс – нисичката червенокоса колежка на Гарет с която се бе запознал още през първия си работен ден във „Vineries International” и не след дълго двамата започнаха да излизат, но само след няколко срещи установиха, че нещата, които искаха от връзката бяха различни и решиха да си останат приятели. За момента това чудесно устройваше Гарет, защото тогава той не искаше да се отдаде на някаква по-обвързваща връзка.
– О здравей Джулс, бях се унесъл в мислите си и не съм забелязал колко е часът. А ти защо си още тук?
Джулс издиша дълбоко и му отвърна с досада:
– Тъкмо приключих с инсталирането на новата антивирусна програма за Счетоводния отдел. Кълна се, тези хора ми лазят по нервите с постоянните си заявки за обновление. То бива да си предпазлив, но те са направо параноици. Все едно хакерите се избиват за да им крадат глупавите графики и сметки.
Гарет се засмя ведро относно коментара ѝ за колегите им и отвърна:
– Ако си приключила, може да отидем да хапнем по нещо и да ми разкажеш за голямата среща, която имаше онзи ден.
Гарет и Джулс бяха станали толкова добри приятели,че си споделяха абсолютно всичко от това кой какво е закусвал днес до това кой с кого е имал среща. Гарет наистина се бе привързал към нея и я смяташе за своя по-малка сестра, въпреки че тя беше с три години по-голяма от него.
– С удоволствие, но имам да свърша още няколко задачи, какво ще кажеш да го отложим за утре на обяд?
– Да, разбира се, до утре тогава. – С тези думи Гарет взе работната си чанта, прибра в нея лаптопа си, тефтерчето, което винаги носеше със себе си, един химикал и се запъти към изхода.
– Чао, Гар. – подвикна Джулс и се отправи към бюрото си, мърморейки нещо по адрес на Счетоводния отдел.

Гарет тъкмо паркираше тъмносиния си ,,Форд Мондео“ на паркинга пред жилищния блок, когато видя от входа да излиза неговата съседка Саманта. Саманта определено хващаше окото на човек. Тя беше привлекателна двадесет и три годишна естествена блондинка с небесносини очи, аленочервени устни, изпити скули и чаровна усмивка. Работеше като барманка в бара отсреща. Всеки би казал, че Саманта е истинска красавица, чаровна и секси със своите дълги крака и пищни форми и Гарет също не беше изключение. Обаче, въпреки привлекателния ѝ външен вид и топъл характер, той виждаше в нея само приятел за разлика от Адам, който още в момента, в който я видя, хлътна до уши. Тя обаче не споделяше чувствата на съквартиранта му и го смяташе за твърде незрял и безотговорен. Гарет беше обещал на Адам да му помогне с каквото може,за да я спечели. Макар че си нямаше и идея, как ще стане това.
– Здравей, Сам – каза Гарет, когато излезе от колата.
– О, здравей Гар – отвърна му Саманта и му се усмихна лъчезарно.
– Да не би да си нощна смяна днес? – попита я Гарет, като видя как се бе облякла. Сам винаги, когато ходеше на работа,слагаше къси поли и твърде изрязани потници. Бе му казала, че го прави нарочно заради бакшишите, но Гарет вътрешно знаеше, че ѝ доставя удоволствие мъжете да я гледат жадно и да си поръчват питие след питие, само за да ги удостои с вниманието си.
– Какво? – попита объркано Сам, след което видя Гарет да кима към червената ѝ къса пола и бързо добави. – Не. Тази вечер ще правя купон у нас и тъкмо отивах до магазина, за да напазарувам. Ще се радвам, ако наминеш по някое време.
– Има ли някаква причина за този купон? – поинтересува се Гарет.
– Ама разбира се, че има. Петък вечер е – отвърна му весело Саманта и му смигна закачливо.
– С удоволствие ще мина по някое време, а мога ли да доведа и Адам със себе си?
Гарет забеляза, че при изговарянето на името на съквартиранта си, Саманта сви неодобрително вежди, но след секунда си бе възвърнала отново ведрото настроение.
– Ами да, доведи го, защо не. -каза тя и бързо добави с по-твърд тон. – Освен ако си няма друга по-интересна работа, като например да залага спестяванията ви на конни надбягвания, футболни мачове и какво ли още не. Гарет я изгледа укорително.
-Стига де, Сам,не мислиш ли, че си твърде строга с него, той се опитва по какъв ли не начин да си спечели одобрението ти. Дай му шанс и ще видиш, че ще те изненада. – след кратка пауза добави с усмивка. – А и освен това мрази конните надбягвания и твърди, че са нагласени предварително. Сам изсумтя тихо.
– Е добре, както и да е, елате и двамата. Хайде, сега ще бързам към магазина, че гостите ще започнат да идват, а аз все още не съм купила пиячката. До после, Гар. – след тези думи Сам се завъртя и забърза към супермаркета. Гарет я погледа как се отдалечава и в главата му пробяга мисълта, че е по-вероятно на него да му поникнат крила, отколкото Сам да излезе на среща с Адам. Усмихна се бегло, но след това виновно махна усмивката и като пропъди тази мисъл от главата си се обърна и се отправи към входа на блока.
С голямо отчаяние видя, че табелата ”Не работи” все още стои закачена на вратата на асансьора и с въздишка започна да изкачва стълбите към последния дванадесети етаж на блока, където се намираше апартаментът му.

Гарет задъхано изкачи и последните стъпала и започна да рови из джобовете си за ключовете за входната врата. След две минутно ровичкане ги намери във вътрешния джоб на сакото и бавно понечи да отключи, но вратата се оказа отключена и той се наруга на ум за това, че още в началото не я е проверил. Апартаментът им не беше голям, състоеше се от две спални, всекидневна, тераса, баня и кухня, която беше разделена от всекидневната с кухненски плот. Спалните също не бяха кой знае какво, бяха малки стаички, в които двама човека едвам можеха да се разминат. Върхът на сладоледа, обаче, беше терасата. За разлика от другите стаи в апартамента им, които изглеждаха някак невзрачни и дори потискащи, терасата беше невероятна. Гледката, която предоставяше, беше изумителна. От нея се виждаше целия град, а също и снежните върхове на планините в далечината. Нощем, когато нямаше облаци, лунната светлина се отразяваше в прозорците и създаваше усещането, че все още е ден. Много от хората, които им идваха на гости, първоначално се оплакваха, че апартаментът им е много малък, но след като излезеха на терасата и погледнеха в далечината, оставаха като омагьосани от излязлата като от картина гледка. Още с първата крачка Гарет се озова във всекидневната, където на дивана пред телевизора стоеше Адам и толкова се бе съсредоточил върху една кръстословица, че не забеляза присъствието на съквартиранта си. Адам беше малко по-нисък от него самия, с черна коса, зелени очи, остри скули и дълбок, стар белег над дясното слепоочие. Гарет предполагаше, че този белег е също заради комарджийските му истории, но никога не го беше питал. Вярваше, че ако Адам искаше да му каже, щеше да го направи без подканяне и въпроси. Гарет отиде до дивана и се стовари уморено върху него- нещо, което накара Адам да подскочи уплашено.
– Господи, Гар, изкара ми ангелите, предупреждавай преди да се стовариш като труп до някого. – сгълча Адам съквартиранта си преди да се върне към решаването на кръстословицата.
– Извинявай, не исках да прекъсна твоето толкова важно занимание. – отвърна му саркастично Гарет.
Адам само го погледна бегло и без да каже нищо продължи с решаването на кръстословицата.
– Както и да е, как мина деня ти? Нали щеше да си търсиш работа,какво стана? – поинтересува се Гарет.
Приятелят му само изсумтя силно и без да отлепя поглед от кръстословицата отговори:
– О, не ми се говори за това. На всички интервюта,на които отидох ме питаха какво съм работил преди това и дали имам някакъв стаж. Ти знаеше ли, че професионален покер играч не се брои за професия, а и освен това шефовете бяха гадове. Ще опитам отново утре, но ще си добавя някои характеристики към автобиографията, ако ме разбираш какво искам да ти кажа. – отвърна
му Адам и му смигна заговорнически. – Бих те питал как е минал твоя ден, но се опасявам че вече знам отговора. – „Скучно”. Гарет му отвърна раздразнено:
– Е поне един от двама ни има истинска работа. – след това се усмихна и добави дяволито. – А, и между другото Саманта ни кани на купон у тях тази вечер.
При тези думи Адам светкавично захвърли кръстословицата на една страна и се втренчи в приятеля си.
– Сам ни е поканила на купон у тях? – повтори нервно той.
– Да. – отвърна простичко Гарет.
– И ми го казваш чак сега, трябваше с това да започнеш. – излая бързо Адам.
– Ами какво да ти кажа, ти беше толкова зает с кръстословицата си, че неисках да те притеснявам с такива маловажни неща. – подхвърли вече, хилейки се Гарет.
– Ха-ха много смешно, майната ѝ на кръстословицата така и не можах да се сетя за столицата на Афганистан, отивам да си взема един душ. – каза Адам и се отправи към банята. Докато изчезваше зад ъгъла, Гарет му подвикна:
– Столицата на Афганистан е Кабул. – но се съмняваше, че той го е чул, защото вече се чуваше силното шуртене на водата в банята.
След един невероятно продължителен душ, който изразходва всичката топла вода, Адам най-накрая излезе от банята и се запъти към спалнята си, за да избере подходящи дрехи за вечерта, тананикайки си тихичко „Тonight’s gonna be a good night”.
Върна се след десет минути във всекидневната, облечен със сребриста риза,дънки,фабрично изтъркани на коленете и бели маратонки „Nike”. Само за да завари Гарет легнал със затворени очи на дивана.
– Какво? Още ли не си готов? – възнегодува Адам. – Не искам да карам Сам да ни чака. Гарет отвори очи и го погледна с умора изписана на лицето му.
– Спокойно, за разлика от някои хора аз не се нуждая от един час, за да си взема душ и да се облека. Ей сега, за десет минути съм готов, просто реших да полегна за малко, защото от две седмици не мога да се наспя както трябва. С тези думи Гарет стана от дивана, разтърка очи и се отправи към банята, където си взе един кратък студен душ, който му се стори изненадващо освежаващ. След това отиде до стаята си и навлече първите дрехи, които му попаднаха под ръка. Бяха бяла тениска с някакви китайски
йероглифи, изсветлели дънки и черни гуменки. Заключвайки, че в близките дни трябва да отиде да си купи някакви нови дрехи, се запъти към всекидневната, където завари Адам взиращ се в едно огледало на стената и оправящ косата си. Той само го погледна измърмори нещо под носа си и се запъти към входната врата, Гарет го последва и двамата се насочиха към апартамента на Саманта.