Откъс от моемоарната книга – "Изкуството на победата" от Фил Найт – основателят на американския концерн Nike (издателство Locus).
Може би не е редно да го наричам “бизнес”. Може би не е редно да слагам всички онези напрегнати дни и безсънни нощи, всички онези невероятни победи и отчаяни борби под този скучен общ знаменател: бизнес. Това, което правехме, беше много повече. Всеки нов ден донасяше петдесет нови проблема, петдесет трудни решения, които трябваше да се вземат незабавно, и ние постоянно осъзнавахме ясно, че един прибързан ход, едно грешно решение могат да провалят всичко. Възможността за грешки постоянно намаляваше, а залозите все повече се вдигаха – и всички бяхме твърдо убедени, че “залози” не означава “пари”. Разбирам, че за някои хора бизнесът е всеотдаен стремеж към печалби и нищо друго, но за нас бизнесът беше свързан с печелене на пари дотолкова, колкото това да бъдеш човек е свързано с производството на кръв. Да, човешкото тяло се нуждае от кръв. То трябва да произвежда червени и бели кръвни телца и тромбоцити и да ги преразпределя равномерно и безотказно до всички подходящи места навреме. Но тази ежедневна дейност на човешкото тяло не е нашата мисия като човешки същества. Тя е основен процес, който прави възможни нашите по-висши цели, а животът постоянно се стреми да надхвърли основните жизнени процеси – а по някое време в края на 70-те и аз правех същото.
Преосмислих победата, разширих значението й извън първоначалното ми определение да не загубя и просто да оцелея. Това вече не беше достатъчно, за да поддържа мен или моята компания. Подобно на всички големи предприятия, ние искахме да творим, да даваме принос и се осмелявахме да го кажем на глас. Когато човек създава нещо, когато го подобрява, когато предоставя нещо, когато добавя някаква нова вещ или услуга в живота на непознати хора и ги прави по-щастливи, по-здрави, по-защитени или по-добри, и когато прави всичко това решително, ефективно и умно – така, както трябва да се прави всичко, но рядко се случва – той участва по-пълноценно в цялата грандиозна човешка драма. Не просто да бъдат живи, ти помагаш на другите да живеят по-пълноценно и ако това е бизнес, добре, наречете ме бизнесмен.
Може би ще свикна с това.