Откъс от "Завоите на българската история-2 " от Валентин Бояджиев (Издателство "Сиела", цена: 14 лв., стр. 274). Повече за книгата прочетете тук.
След заплаха от преврат Оранжевото правителство изгонило 33 руски генерали
Ехото на революцията в Русия през 1917 година се усетило още същата есен и в България. Когато победената Доброволческа армия на генералите Деникин и Врангел бягала от болшевиките, части от нея навлезли и на територията на България. Заедно с тях в българските пристанища – главно във Варна и Бургас, пристигнали и цивилни руски емигранти със семействата си.
В България белогвардейците били обединени в два корпуса – Първи армейски под командването на генерал Кутепов и Донско-кубански под ръководството на генерал Абрамов. Двата щаба били дислоцира¬ни във Велико Търново и Стара Загора. Руснаците се настанили в ос¬вободените според Ньойския договор наши казарми. Правителството на БЗНС под натиска на Съглашението допуска в съвсем кратък срок в страната ни да влязат редовни руски части с оръжието си. Само за няколко месеца броят на белогвардейците по територията на България наброява повече от 90 000 човека. Руските контрареволюционни пол¬кове почти три пъти надвишават броя на редовната българска армия, която е съкратена по силата на Ньойския договор. Бялата гвардия се ползва у нас с екстериториалност, в казармите є не важат българските закони.
Разполагането на толкова много чужда войска на българска тери¬тория започва да тревожи земеделското правителство. От страна на новата съветска държава идват няколко директни ноти към кабинета на Александър Стамболийски. Съветският комисар по външните ра¬боти Чичерин, който познава лично Стамболийски от мирната кон¬ференция в Генуа, му изпраща писмо, че не е желателно в България да останат белогвардейски части. Обстановката в страната става тре¬вожна и заради няколкото криминални инцидента, с участието на ру¬ски войници и офицери. В българския парламент против белогвардей¬ците говорят най-много комунистическите депутати и това е съвсем естествено. От Кремъл не искат от българска територия на изток да тръгват контрареволюционните легиони и Стамболийски ще-неще, трябва да се съобразява с това.
Правителството, макар че е притиснато здраво от Франция и Англия, решава да не сътрудничи много активно на врангелистите. Българите отказват да предадат 15 самолета и няколко десетки оръ¬дия на белогвардейското командване. Военният министър съобщава, че „самолетите и оръдията са нужни на България за потушаване на стачки и размирици“. Това е доста неправдоподобен мотив, защото никой по света през тези години не използва самолети срещу стачки.
Междувременно в няколко български вестника се отпечатва сен¬зационно писмо на барон Врангел до шефа на белогвардейското разузнаване полковник Самохвалов. В него се говори за план за завзе¬мането на властта в София – описани са всички важни обекти – гарата, електроцентралата и др. На 9 април 1922 г. Врангел (от своя щаб в Сърбия) дава заповед на полковете си за действие. Информация за готвения в българската столица преврат от белогвардейците изтича и в съветския вестник „Правда“. Заговорът е в ход и двете партий¬ни разузнавания – на БКП и на БЗНС, всеки ден дават тревожна ин¬формация на правителството. Първоначално премиерът Александър Стамболийски е спокоен, но съвсем скоро разбира, че работата с врангелистите става дебела.
В ръцете на свързания с комунистите капитан Димитър Тодоров от Шумен попада писмо от барон Врангел до подполковник Нико¬ла Рачев. Белогвардейският главнокомандващ пише, че трябва да се извърши държавен преврат с руските части, като се свали правител¬ството на Стамболийски и се разгромят комунистите. Замисля се мо¬билизация на руските офицери и войници в основните гарнизони. По команда от генерал Врангел на територията на България трябвало да навлязат и още руски части от Сърбия и Турция. Официозът „Земе¬делско знаме“ нашироко отпечатва изобличителни разкрития и доку¬менти. Само за ден-два съдържанието на писмото стига до министрите Цанко Церковски и д-р Райко Даскалов. С тревожните новини бил за-познат и премиерът Стамболийски, който бил на воайаж в чужбина. Правителството решава да действа незабавно.
На 9 септември 1922 г. са арестувани генералите Кутепов и Вит¬ковски от гарнизона в Търново. Полицията прави обиски в казармите и жилищата на висшите руски офицери – намерени са военно-стра¬тегически планове за подготвяния преврат. Веднага са запечатани и складовете с муниции и оръжие на руснаците. Само за няколко дни от България са изгонени 33 руски генерала и 57 висши офицери. По¬вечето от тях заминават за Белград, където е барон Врангел. Почти във всички български градове земеделското правителство изгонва от казармите руските войски. На много места белогвардейците са и обе¬зоръжени. Превратът не успява – след около 2-3 седмици значителна част от врангелистите напускат страната. А много години след това в Париж барон Врангел пише в спомените си: „1922 година беше тежка за Бялото движение – тогава то бе лишено от почти всички свои лю-бими началници…“