Откъс от научно-популярната книга на полския изследовател Зенон Косидовски, "Евангелски сказания" (издателство "Сиела").
На Елеонската планина
Ако някой се опита да отбележи на картата пътищата, по които Исус е странствал, за да проповядва учението си и да лекува болни, би се убедил, че това не е възможно. Въпреки че става дума за необикно¬вено значимия период на Исусовия живот, авторите на Новия завет не са успели да избегнат голямото объркване. От една страна, синоптиците, а от друга, евангелистът Йоан – това са двете различни версии, пред които читателят застава безпомощен – не знае кому да вярва.
Ако евангелистите са единодушни в нещо, то е единствено в това, че обществената кариера на Исус започва в Назарет и завършва в Йеру¬салим. Във всичко останало, което засяга дейността му в периода между тези два жизнени полюса, двете групи произведения се разминават.
Синоптиците твърдят, че единственият обхват на дейността на Исус била Галилея. Ако прекрачвал границите и, то е било епизодично и най-вече по принуда, като се е пазел от прекалената натрапчивост на тълпите или от фарисеите. Така например той на три пъти се от¬правял към източния бряг на Генисаретското езеро, веднъж достигнал до северната част на страната и се установил в Кесария Филипи, пре¬бивавал и във финикийските градове Тир и Сидон.
Трябва обаче да подчертаем, че преди триумфалното си последно влизане в Йерусалим, според повествованието на синоптиците, той никога преди това не е бил в този град, нито пък изобщо в Юдея. Ко¬гато го арестували и изправили пред трибунала на Синедриона и пред Пилат, когато го били и разпънали на кръст, йерусалимците трябва да са го смятали за чужд човек и в допълнение – за пришълец от презря¬ната бунтовна Галилея.
Евангелистът Йоан на свой ред ни разказва нещо съвсем друго, нещо коренно противоположно. Според него Исус, разбира се, пропо¬вядвал учението си в Галилея, но главен район на дейността му била Юдея. Там той обявил учението си, там лекувал, там възкресил Лазар, там имал приятели и там спорел с антагонистите. И трябва още да обърнем внимание на това, че именно при галилейците, които според синоптиците трябва да са застрашавали живота му, той се спасявал от агресивността на юдейските евреи.
В Евангелието на Йоан, когато Исус влиза в Йерусалим, това не е първото му посещение в този град. Там е бил вече четири пъти преди това по случай различни еврейски празници. Освен това бил във Ви- тиния за по-дълго време, укривал се от свещениците в Ефрем – град¬че, разположено в периферията на юдейската пустиня. Когато бивал в Йерусалим, ни най-малко не избягвал хората, а много време прекарвал в двора на Храма, като проповядвал открито учението си, от което следва, че там не бил непозната личност.
Евангелистите се различават значително дори в описанието на Страстната седмица и библеистите и до ден днешен напразно полагат усилия да установят, макар и приблизително, както последователния ход на събитията, така и тяхната дата. И досега съществуват съмнения през коя година и в кой ден Исус е бил разпънат на кръст. Не е сигурно дори дали през Страстната седмица е била сакралната трапеза за праз¬ника Пасха – на 14-ия ден от еврейския месец низан (синоптичната седмица) или някаква друга трапеза, която се отнасяла според Еванге¬лието от Йоан за 13-ия ден от същия месец.
Няма да се занимаваме с тези доста заплетени и трудни противо¬речия. За пример обаче ще посветим вниманието си на описанието на престоя на Исус във Витиния. В този случай са единодушни само Матей и Марко. Според тяхната версия Исус бил на гости на Симон Прокажения. Една жена, която се представя безименно в книгата, из¬ляла върху главата на Исус драгоценно миро. Гостите или учениците, присъстващи там, не скрили огорчението си. По тяхното мнение Исус не е трябвало да допусне такова разточителство, понеже мирото може¬ло да се продаде, а парите да се разделят на бедните. Марко допълва още, че по този начин можело да се набави огромната сума от триста динария. Освен това без връзка с този инцидент и двамата евангели¬сти ни съобщават за предателството на Юда Искариотски.
Още щом започнем да четем съответните фрази в Евангелието от Лука, се ориентираме, че става дума за съвсем друг разказ. Там пирът във Витиния става много по-рано, отколкото двата предишни и в никакъв случай няма връзка със събитията през Страстната седми¬ца. Тук домакинът на къщата също се казва Симон, но евангелистът го нарича „фарисей“, а не прокажен. Епизодът с миросването е написан явно от човек с белетристично перо, понеже стегнатото и делово опи¬сание на Матей и Марко тук се превръща във вълнуваща поучителна сцена, наситена с драматично, истински човешко съдържание. Вече я няма неопределената жена, тук виждаме грешница, която в порив на разкаяние облива краката на Исус със сълзи, целува ги, изтрива ги с косите си и ги намазва с миро. В този дълбоко вълнуващ разказ няма нито дума за възмущението по повод разточителството на миро¬то. Новост е това, че в пиршеството вземали участие само фарисеите, които се възползвали от този епизод, за да разклатят вярата на присъ¬стващите в Исус. Ако действително е пророк – рекли те, – не би по¬зволил на жената да го докосне, защото би знаел предварително „че тя е грешница“ (Лука 7:39).
Когато после отворим Евангелието от Йоан, се убеждаваме, че изненадите са още повече. Защото онова, което той разказва, има съвсем малко общо с другите три версии. Там пиршеството във Ви- тиния не става два дни преди празника Пасха, както е при Матей и Марко, а цели четири дни по-рано. И което е още по-чудно, стопани на дома са други хора – Лазар и сестрите му Марта и Мария.
Тук разбираме името на жената, която мажела стъпалата на Исус с благовония и ги изтривала с косите си. То е Мария. А възмущението от разточителството на скъпото благоуханно миро вече не изразяват неопределени хора, а лично Юда Искариотски. Само че Йоан ни ин¬формира, че това било перфидно лицемерие от негова страна, понеже самият той искал да вземе онези триста динария, които щели да полу¬чат от продажбата на мирото. „Това, каза той, не че се грижеше за си¬ромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, което там пускаха)“ (Йоан 12:6). Според текста Юда изпъл-нявал функцията на ковчежник и се възползвал от това да ограбва по¬верената му обща каса.
Сега да се вгледаме в събитията на Елеонската планина, на чийто склон – в Гетсиманската градина – Исус преживявал тревожни терза¬ния и съмнения и където накрая бил арестуван. Тук версиите на еван¬гелистите са сходни, а разликите, които забелязваме, имат по-скоро допълващ характер.
Така например при синоптиците неназован сподвижник на Исус отрязва ухото на един от слугите на първосвещеника. Едва от Йоан научаваме, че сподвижникът е Петър, а слугата – Малх. И в трите евангелия инцидентът завършва със заповедта на Исус необузданият му защитник да сложи обратно меча в ножницата си. Не се казва какво е станало с осакатения слуга. Лука, който неведнъж преди това е по¬казвал повече въображение и впечатлителност в такива ситуации, от¬колкото другите евангелисти, разбрал, че Исус, поради това, че самият той проповядвал принципа на милосърдие и обич към ближния, не мо¬жел да остави нещата така. Затова единствен той завършва епизода с бележка, че притискал ухото и излекувал ранения.
Мъката на Исус в Гетсиманската градина е описана от Лука с го¬лямо въображение. Другите евангелисти разказват само за душевните страдания на Исус и за молбите му към Бога да отдалечи от него чашата на огорчението. Лука на свой ред представя тази сцена по-образно и по- емоционално, да не кажем, и по-театрално. Неговият Исус страда така ужасно, че вместо пот от него капят капки кръв. Освен това му се явява ангел, за да поддържа духа му в този момент на слабост и съмнение.
В отделните варианти се налагат ясно определени тенденции. Техните автори, вероятно за да убедят по-лесно читателите, се стре¬мят към по-голямо уточняване на реалистичните подробности и към обогатяването им откъм образната им страна.
В тези разновидности има и друга тенденция. Нека да я наречем теологична. Тя се проявява в Евангелието от Йоан, където Исус, как¬то знаем това, се различава от Исус на синоптиците. Още приживе го озарява божествен блясък, който засяга дори странични хора. На Йоан му се струвало богохулство Юда да докосне с устните си бо¬жественото лице на Исус. Затова той единствен от евангелистите не споменава нищо за целувката на предателя.
В изложението на Йоан има и други особености. Например в сце¬ната по време на залавянето на Исус в Гетсиманската градина заедно със слугите на първосвещеника вземат участие и войниците от рим¬ската кохорта. И нещо още по-странно – те всичките – евреи и рим¬ляни, при вида му са обхванати от внезапен страх и падат пред него по лице. Йоан вероятно се е стремял с помощта на този исторически неправдоподобен инцидент да покаже, че дори враговете са познали в негово лице Божия син. Съгласно тази своя концепция той премълча¬ва вълнуващата сцена на агонията на Исус в градината, сигурно за да не се акцентира върху неговата земна, човешка природа.