На 21-ви септември (вторник) предстой откриване на изложба живопис, акварели „Завръщане” на Йоан Левиев в галерия – книжарница София Прес на ул. “Славянска” 29.
Изложбата съдържа 14 творби, живопис и акварели, рисувани между 1982 и 1989 година. Това е всичко, което е останало от общо 4 изложби на Йоан Левиев в САЩ. През 86-та той излага платната си първо в „Мондриан” – един от най-престижните и скъпи хотели в Лос Анжелис, наскоро реновиран по проект на Филип Старк, а после и в галерия „Ашкенази”. Три години по-късно, в паметната 89та, следва изложбата „Акварели от България”, в галерия „Лори Кей”. Последната изложба зад океана е през 1991, три години преди смъртта му. Непродадените творби остават в дома на джаз виртуоза Милчо Левиев, брат на художника, повече от 20 години. Наскоро той дари огромния си музикален архив на „Нов български унивреситет” и заедно с него у дома се завърнаха и картините на брат му. Три от акварелите са изминали още по-дълъг път, защото са рисувани през 1982 в Париж, по-време на престоя на Левиев в атлиетата Сите Дезар.
Изложбите в САЩ са успешни, на една от тях дори откупуват на веднъж 20 работи. Семейството на Левиев пази и медийните публикаци в местната преса. Статията на вестник Лос Анжелис Таймс е озаглавена „Еееееееееееееееееето го Йони” – използвано е емблематичното изречение, с което повече от 30 години канят на сцената Джони Карсон, най-известният водещ на ток шоу в историята на американската телевизия, от когото се учат Дийвид Летерман и Джей Лено. В интервютата, които дава в Америка, Левиев дава откровени отговори на всякакви въпроси, свързани с България и макар че ерата на интернет и още далеч, отзвукът из коридорите на социалистичската власт не закъснява. Случаят е описан сполучливо от изкуствоведа Филип Зидаров в статията му „Пътникът в една посока”, публикувана непосредствено след смъртта на художника.
„В един момент случаят и помощта на Милчо се разпореди така, че той да направи изложба и зад океана, в Бевърли Хилс, Калифорния, където в интервю за местен вестник той беше огласил становището си за цензурата и общото положение на изкуството в България. „Служителите” от българското посолство във Вашингтон под тревога бяха пуснали факс с текста на интервюто до своите началници в София, а един изкуствовед ( и бъдещ галерист ), тогава началник на едно странно Д. О. при Комитета за култура, злорадо нареждаше:
„Размина се май Йони със „заслужил художник”. (Беше в навечерието на 24 май.) Само че, в интерес на истината не беше познал.”
Повечето от платната в изложбата принадлежат към един и същ цикъл – „Песен на песните”. Интерпретацията на един от най-известните бибилейски сюжети започва още в Париж и продължава няколко години. В образа на цар Соломон веднага разпознаваме самия художник, който и в този цикъл смело се самоиронизира. Йоан Левиев се е изобразявал с много лица – като шут, владетел и сатир, триумфращ и разочарован , сигурен в себе си и изпълнен със съмнения, дори гол пред платното с четка в ръка. И в тази изложба той ни гледа от стените на галерия „София прес” – едно истинско ЗАВРЪЩАНЕ.
Йоанна Левиева
“….Да, аз съм типично пловидивски художник, изкуството ми е свързано пряко с Пловдив, с атмосферата на Пловдив, с неговия характер като град…
Но моят стремеж, това дебело го подчертавам, е бил / доколкото мога и доколко съм успял е отделен въпрос, говоря за стремежа си /, не е да остана в района на Пловдив или Пловдиски окръг като художник, нарисувал града, хората в него и т.н. Аз се стремя чрез Пловдив, чрез неговите хора, да достигна нещо, което вече касае изобщо хората и изобщо света.”
Йоан Левиев