За трета поредна година писателката Стефана Белковска ще се срещне със своите (по)читатели в клуб PM в София в края на ноември. Този път поводът за срещата е излизането на новата й книга – „Остани“. Освен че са своеобразен завършек на написаното от Белковска в предишните й два романа – „Чаках точно теб“ и „Завинаги ти“, разказните в „Остани“ четири истории, обединени от любовта, могат да се четат и самостоятелно.
Премиерата на новата книга на Белковска – „Остани“ – е на 22 ноември (четвъртък) от 19:30 часа в столичния клуб PM (ул. „Позитано“, хотел „Рила“). По време на събитието сексапилната актриса и топмодел Диляна Попова, актьорът и певец от „Гласът на България“ Александър Христозов и певецът от „X Factor“ Иван Радуловски ще споделят кои части от „Остани“ на Стефана Белковска са ги впечатлили най-силно, а водещата Вяра Атова ще разкрие с какво четирите новели в книгата се отличават от останалите в своя жанр. За доброто настроение в музикално отношение ще се погрижи певицата от „X Factor“ Виктория Георгиева. А за да бъде наистина незабравима вечерта за всички гости на премиерата, организаторите обещават голяма и запомняща се за дълго изненада!
В типичния си стил, на страниците на „Остани“ Стефана Белковска ни повежда на нови романтични приключения из далечни дестинации в различни краища на света – Графство Корнуел, Ирландия, Бали, подтиквайки ни с всеки ред да мечтаем да ги посетим и изживеем своята собствена приказка из тези екзотични кътчета.
Пред Тай и Луси в първата новела стои въпросът дали обичаме човека до себе си толкова силно, че да му простим всяка грешка от миналото, докато във втората Майк и Ейнджъл се противопоставят на всичко и всички, в опита си да се борят за своята невъзможна на пръв поглед любов. В следващите две истории Роб и Кехия се срещат накрай света, само за да разберат, че „вкъщи“ означава „в сърцето“, а Джесика ще трябва да научи по трудния начин от Роналд, че трябва първо да заобичаме себе си, преди да открием „него“, правилния за нас човек. Това, което ще обедини всички герои е любовта, която е само тук и сега, защото миналото е зад гърба ни, а бъдещето е неизвестно…
Стефана Белковска добива популярност през 2016 г. с първия си роман „Чаках точно теб“, чиято история тя пише още в тийнейджърските си години. Ръкописът бива изгубен от Стефана, която го намира случайно години по-късно, докато разчиства тавана си. Подтикната от носталгично чувство авторката разгръща тетрадката, в която е писала началото на историята на Анина и Джейсън, и взема решението да я публикува в книга. След като коригира, редактира и дописва, Стефана Белковска издава първия си роман в края на 2016 г.
За отрицателно време книгата печели множество фенове, които и до днес пишат, коментират и разпитват Стефана на официалната й фейсбук страница. „Чаках точно теб“ се нарежда на четвърто място в категория „Дамски романи“ в престижния конкурс „Моята любима книга 2016“ и към днешна дата има цели пет преиздания. През 2017 г. излезе и неговото продължение – „Завинаги ти“, което Белковска представи в София, Лондон и Бургас. Най-новото от писателката – „Остани“, не е типичното продължение на предходните два романа, но е неизменна част от пъзела, наречен „Тъндърсторм”.
Повече за Стефана и книгите й научаваме от блога й.
„Любовта е най-мощната сила, която е присъща на света, и най-скромната, която човек може да си представи.“
Махатма Ганди
Откъс
Светкавиците на фотоапаратите проблясваха пред мен. Постоянно примигвах и с всяко примигване усещах все повече болката в гърдите си. Наложих си обаче да остана на червения килим изправена и с гордо вдигната глава. Нали така правиш, когато си напълно смачкан, когато най-много те боли! Ходиш с високо вдигната глава, сякаш за да докажеш на себе си, че все още можеш непреклонно да посрещаш нови и нови нещастия. Бях с най-перфектният грим, с най-перфектната прическа, в най-перфектната рокля, хванала за ръката най-перфектния мъж.
Колко лесно бе да ме оценят отстрани.
Колко лесно бе да не виждат отстрани.
Фотографите ми махаха, опитвайки се да привлекат погледа ми и аз се взирах празно в тях. Взирах се в черното пространство, което правеше бягството ми невъзможно, в спасението, за което копнеех с цялата си душа. Налагаше се да стоя тук, в собствената си клетка, в затвора, който сама си изградих. Ребрата ме боляха от ритниците на Джак, едва поемах въздух и с фалшива усмивка маскирах физическото неразположение. Лицето ми бе пощадено, защото тъпото копеле си даваше сметка, че днес е важен ден и че непременно трябва да сме тук. Дългите ръкави на роклята ми прикриваха синините и отпечатъците от пръстите му, които ме стискаха с всичка сила, докато ме блъскаше в стената. После същите тези пръсти се обединяваха в юмруци, забиващи се в корема ми. Исках да заплача, но нямах право на това. Исках да крещя, но не можех. Исках просто да изчезна. Чувствах се жалка, чувствах се низша. Там, зад бляскавата ми външност, мръсотията и чернилката обгръщаха душата ми. Джак държеше настойчиво ръката ми, причинявайки ми още повече болка. Сигурно се опитваше да прикрие раните край ноктите, с които дерях по стената в опит… И аз не знам в опит за какво. Да избягам може би? Или да ме заболи повече, така че да не усещам какво ми причиняваше. Светкавиците продължаваха да проблясват, а аз продължавах да се усмихвам. Така трябваше. Така щеше да бъде.