Осем малко известни, но интересни забележителности в столицата са картографирани и описани по проекта „Непозната София”. В инициативата досега са се включили 1200 души, които са дали свои предложения кои са непознатите забележителности в София.
Първата забележителност в картата, изготвена сега, е гробът на Иван Вазов, белязан от витошки камък, докаран специално от планината в знак на поклонение към Патриарха на българската литература.
Вторият „непознат” обект в София е Митрополитският храм „Св. Николай Чудотворец”, намиращ се на ул. „Цар Калоян” (до хотел „Рила”). Храмът е един от най-старите в столицата, като първите му основи са поставени от времето на император Константин Велики през 4 в. Предполага се, че резиденцията на Севастократор Калоян е била издигната на мястото на оцелелите части от дворцовия комплекс, построен от императора. Днес са запазени и се виждат автентичните стени в подземната част на храма.
Къщата-музей на Пейо Яворов е третата забележителност от „Непозната София”. В къщата сега се съхраняват ценни ръкописи на писателя, фотографии и оръжейната му колекция. В нея Яворов и Лора Каравелова са живели от 29 ноември 1912 г. до трагичната нощ на 30 ноември 1913-а. Експозицията с работния кабинет на поета пресъздава семейното огнище на Яворов и Лора.
Разкритите през 2001 г. в Южния парк останки от Античен мавзолей са четвъртият обект в класацията. Според учените мавзолеят датира от периода между последната четвърт на 3 в. и третата четвърт на 4 в. Късноантичният обект се намира в края на ул. „Димитър Хаджикоцев”.
В квартал „Лозенец” – до Семинарията, е разположена петата забележителност, малко известна за българите – поляната „Славейковите дъбове”, използвана като градина от семейство Славейкови. Автентичното наследство от писателите Петко и Пенчо Славейкови е обявено през 2005 г. за паметник на културата с национално значение от Министерството на културата. Поляната е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София – Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са защитени природни обекти. Градината е била място за творчески срещи на кръга „Мисъл” – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстьо Кръстев.
Шестият обект също е свързан със съдбата на големия наш писател Пейо Яворов – това е православният храм „Св. Богородица – животворен източник”. В храма, построен през 1882 г. с дарения на жителите на село Подуяне, Яворов се венчава за Лора Каравелова през 1912 г., преди той да замине за фронта в Македония.
Вила „Рустика”, намираща се между два жилищни блока в кв. „Хаджи Димитър”, е седмият малко познат исторически обект в София. Той е най-голямата по площ след разкритите вили рустика (вид каменна зидария) около Сердика.
Близо до брега на река Искър е осмата забележителност – Курилският манастир, в който са се съхранявали ценни реликви, сред които евангелие, писано от отец Матей, каменен свещник със старобългарски надписи от 15 в.