Софийската опера и балет ще предложи на своята най-млада аудитория през месец феврурари 2008 адаптирана версия на последната опера на В. А. Моцарт „Вълшебната флейта”. Малките палавници ще имат възможността да се насладят на една мистична история, наситена с много хумор, лирика, окултни шествия и магични картини. Едно своеобразно приказно пътешествие, което ще ни преведе през дълбините на Моцартовата музика, ще ни потопи в необятни поетични пространства и не на последно място – ще ни направи по-мъдри и по-добри.
Диригентът Борис Спасов за “Вълшебната флейта”
Моцарт счита своята “Вълшебна флейта” за едно от най-хубавите си и любими произведения. В предпоследния ден на своя кратък живот, той признал пред жена си: “Бих искал още един път да послушам моята “Вълшебна флейта” и с едва чут глас започнал да пее Песента на Папагено “Аз съм ловецът на птици…” .
“Вълшебна флейта” разкрива най-ярко Моцартовия светоглед – идеализъм и социален оптимизъм като епилог на целия му живот; като грандиозно художествено завещание. Два свята враждуват във “Вълшебна флейта” – царството на страшната повелителка на Нощта и Слънчевото царство на мъдреца-хуманист Зарастро. Царството на Нощта символизира света на предразсъдъците и суеверията, старите възгледи, които водят към кръвопролитни вражди. Там са Царицата на Нощта, Трите Дами, присъединилият се към тях Моностатос. В Царството на Зарастро е разляна ярка слънчева светлина. Там царуват мир и спокойствие. Между тези полюси се забелязва търсещият истината човек – принцът Тамино. Той се отправя на път, съпроводен от Папагено – наивен простонароден персонаж, своеобразен Санчо Панса, който бъбри и мечтае само за вино и момичета. Тамино се убеждава, че Зарастро, когото иска да убие, съвсем не е зъл вълшебник, а е просветен мъдрец, който е спасил Памина от царството на Злото и й е намерил избранник. Това ще е Тамино, ако се окаже твърд, доброжелателен и чист. Той е подложен на редица изпитания през цялото второ действие. Тези изпитания са свързани с Розенкройцерската и Масонска обрядност. Тамино устоява на тях и получава ръката на Памина. Неговият спътник Папагено също получава съпруга – подобната на него Папагена.
“Вълшебна флейта” може да бъде разглеждана не само като завършек на творческия път на Моцарт, но и като гениален епилог на цялата музикално-философска култура на 18 век. След това започва нов век – този на Бетовен.
Диригент: Борис Спасов
Режисьор: Юлия Кръстева
Действащи лица и изпълнители:
Зарастро Ангел Христов
Тамино Николай Моцов, Росен Руменов
Царица на нощта Диана Василева
Памина Елена Стоянова
Първа дама Силвана Пръвчева
Втора дама Ветка Петкова
Трета дама Румяна Петрова
Папагено Емил Угринов
Папагена Надя Колева
Моностасос Пламен Папазиков