Оля Стоянова е известно име в литературните и драматургичните среди: журналист, автор на няколко стихосбирки, книга- пътеводител на дивите места в България, роман, пиеси. Ако отворите Уикипедия ще прочетете дългия списък с награди, които е получила.
Тук ще напомня само, че е номинарана за тазгодишния "Аскеер" в категория "Драматургия" за "Покана за вечеря" – която се играе в Театър "София" тази вечер – 17 април и на 26 април. Освен това "Покана за вечеря" получи още 2 номинации за Аскеер – за "Режисура" на Тея Сугарева и за "Поддържаща мъжка роля" на Мартин Гяуров.
В този разговор с Оля Стоянова засягаме само част от огромния айсберг от теми, които спектакълът разказва: за семейството като оазис, за идеалните семейства и за близките ни хора, които си мислим, че познаваме.
Пиесата прилича на екшън, на преден план на плаката се вижда пистолет, но има и хумор – как би я определила като жанр?
Обичам смесването на жанровете. Обичам историите на ръба. Харесва ми, когато за драматичните неща да се говори с ирония, защото това преобръща гледната точка. В същото време обичам да хващам на фокус дребните неща, които погледът ни често пропуска, да ги изкарам на преден план и да ги преувелича. Може би затова харесвам трагикомедията – тя ни позволява да имаме повече гледни точки към света. А и си падам по онези моменти, когато публиката, а и читателят, се смее на най-неподходящите места. Дано да се е получило.
Позволено ли е на автора да има любим герой и ако да – личи ли това в текста и на сцената?
Имам пристрастия, но те май са към всичките герои. Може би защото опитвам всеки персонаж да бъде пълнокръвен. Обичам да чета драматургия и затова подхождам към тези текстове с идеята, че те могат да съществуват и самостоятелно. Затова искам завършени герои, които не просто да не приличат един на друг, а всеки да носи своята история. Иначе имам по-малки или по-големи пристрастия – просто някоя история ми е по-близка, друга – не чак толкова.
Алекс, изигран от Мартин Гяуров казва: "За мен всичко е нормално. Просто хората не могат да понесат толкова много обич..." Обичта в това семейство е и със знак минус – колко обич е здравословно да даваме на близките си?
Пиесата говори за необходимостта да имаме очи за близките хора – да не ги приемаме просто като част от пейзажа и да свикваме с тях. Иначе нямам представа какви количества обич са здравословни, но съм сигурна, че пътят към разбирането минава през споделянето, през думите. Всички вкъщи сме нощни птици и е съвсем в реда на нещата да оставаме по малките часове, за да си говорим. Сигурно така си подреждаме света. Сигурно затова обичам диалога.
С "Покана за вечеря" не разбиваш ли илюзиите и клишето, че хората в семейството са най-близки един за друг, че семейството е свято нещо, уютно гнездо, оазис, Обетованата земя?
Семейството е важно, защото ни дава усещането, че стъпваме на твърда земя. И така трябва да бъде. Но затова пък е крехко и изисква грижи.
Има ли идеални семейства?
Не ми се вярва. По същата логика, според която идеални хора няма, така не вярвам и в идеалните семейства. Пък и на кого са му необходими – оттам със сигурност лъха на скука. Семейство, в което родителите нито веднъж не са се скарали на детето? Не са повишили тон? Семейства, в които децата винаги слушат? Не съм виждала такива и съм сигурна, че е по-важно е хората да се обичат, а не да служат за образец.
Чула ли си коментар от зрител за спектакъла, който те е впечатлил и искаш да споделиш?
Още на премиерата някой ми каза: „Браво, личи си, че всичко това е преживяно“. Е, не е преживяно и изобщо нямам намерение да го преживявам. Точно това бих си го спестила.
Кой е твоят лакмус за лъжата, когато общуваш с хората?
Рядко приемам нещата за чиста монета. Обикновено се съмнявам. След това е необходимо да мине малко време и нещата си идват на мястото. Освен това не вярвам на хора, които нападат по-слабите. Ако някой се прави на герой – да воюва с по-силните.
Ако ти пишеш картичка с “Покана за вечеря”, какво би написала в нея, как ще се обърнеш към гостите си?
Добре дошли. Вечерята е официална. А малко истина няма да ни навреди.
Прочетете още:
Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013