Екатерина Костова по образование е филолог, а по професия – журналист. Автор е на няколко книги, като „Обратно в себе си“ е втората ѝ поетична книга, за която разговаряме:
„Обратно в себе си“ – поетична книга, която докосва душата и носи замисляне, но и усещане за вътрешно освобождение. Какво донесе за Вас?
Ще отговоря с думите от въпроса Ви без да ги противопоставям – донесе и замисляне, и вътрешно освобождение. Впрочем, според мен няма как да стигнеш до вътрешно освобождение без да си се замислял. А ще го направиш, ако осъзнаваш, че не си свободен. Ние не сме напълно свободни никога, разбира се – живеем в общество, което има своите правила, и личната ни свобода, в която включвам и изразяването на мнение, понякога може да иска да им се противопостави. И да го прави. Но в случая с „ОБРАТ-но в себе си“ вътрешното освобождение е свързано с отърсване от игото на егото, оттам – с осъзнаване на изначалната причина да се чувстваш цял. И да поискаш да си такъв отново.
Имаме ли нужда от завръщане в себе си и каква е Вашата рецепта за това?
Ако не си тръгнал нанякъде, няма как да се завърнеш. Хората, които физически или духовно не се осмеляват да напуснат никога своите лични граници, вероятно никога няма да разберат смисъла на това да се предизвикаш. Комфортът и приключението са несъвместими понятия. В този смисъл рецепта за завръщане в себе си може да се напише само на човек, който е избрал второто. И то, ако признае, че има нужда от лечение. Моята рецепта в този случай е финалът на стихотворението „Килограм живот“. Може би трябва да се сещаме по-често колко тежи животът и от какво не можем да се лишим.
Втори поетичен сборник след „Думите ме носят“. Кое е различното тук?
Всичко е различно, но продължава темите от първата ми стихосбирка. Там лирическата ми героиня се разделяше физически с мястото и хората, които обичаше, и вдишваше необята на новото, извън пределите на физическата и духовната ѝ родина.
Тук, в „ОБРАТ-но в себе си“ започва да търси идентификация в тази нова среда. И да, въпросите: кой съм аз, къде е моят дом, защо тръгнах, ще се върна ли? – изтъкаха платното на стиховете в книгата и буквално ми посочиха пътя. То е като да запишеш чувствата си, когато са избухвали, а после, когато се върнеш да ги прочетеш, внезапно да ги разбереш, сам да се разгадаеш.
Тук е мястото може би да споделя, че повечето от стихотворенията в „ОБРАТ-но в себе си“ са писани, докато живеех в Испания. Книгата излезе три години след като се върнах и е прав моят редактор – поетът Йордан Велчев, че тази стихосбирка е лична. Смея да твърдя, обаче, че тя е и универсална в огромна част от чувствата, които е втъкала между редовете си.
Поезията или прозата са по-сигурна територия на Екатерина?
Прозата е моята твърд, а поезията – тя е океанът, от който имам нужда, за да пътешествам.
Кои са невидимите пътеки, по които въображението Ви бяга в момента и търси нови хоризонти?
Точно в този момент се опитвам да държа въображението си укротено. Завърших редакциите по една поетична и по една прозаична книга и ми предстои да мисля кога и как да ги споделя с читателите. Поезията по някакъв начин ще продължи линията на „Думите ме носят“ и „ОБРАТ-но в себе си“, но новият ми роман ще разкаже историята на една опустошаваща война. Основният „герой“ в стихосбирката е пространството, а в прозата – времето. Вълнува ме как то, историческото време, взаимодейства с живота на един човек, как го променя и защо. Иначе и двете книги засега са само ръкописи. Вярвам, че ще ги видя публикувани догодина, за да пусна въображението си отново. Даже вече знам посоката му.
Какво пожелавате на нашите читатели?
От сърце пожелавам на читателите на kafene.bg да не губят усета си за хубаво кафе и мъдра книга. И от двете имаме нужда – да ни държат будни.