На 15 октомври, понеделник от 19.30 ч. в зала България ще се състои втория концерт от 17-тия сезон на Нов симфоничен оркестър.
Ще можете да чуете:
Хайдн Симфония № 100 “Военна"
Прокофиев "Ромео и Жулиета", избрани картини от I и II сюити: Танц, Монтеки и Капулети, Жулиета момиче, Брат Лоренцо, Маски, Роме и Жулиета преди раздялата, Смъртта на Тибалт и Ромео на гроба на Жулиета
Диригент на програмата е Петко Димитров.
Казали на Прокофиев: "Маестро вие сте като Моцарт", а той отвърнал: "Не аз съм като Хайдн"!
Не знаем дали напредващия в кариерата си млад български диригент /повече известен в САЩ/ е запознат с този малък детайл от биографията на един от на-добрите композитори на балетната музика, когато е подбирал произведенията за този концерт, но и специалистите и любителите на класическата музика определят програмата като "вълнуваща" и "предизвикателна"!
Заповядайте да я чуете!
Сезонът на Нов симфоничен оркестър е под почетния патронаж на Н. П. Бертил Рут, посланик на кралство Швеция
Симфония № 100 “Военната” е изпълнена на осмия концерт на 31 март, когато е представена като “Голяма военна увертюра” – намек за използването на военна “батерия” от тимпани, триъгълник, чинели и голям барабан във втората й част. Тази творба става особено популярна заради финалната си част, Рондо, чиято главна тема успява да си пробие път до балните зали на Англия. Военните настроения зазвучават отново особено величествено в края на симфонията, но парадната помпозност в крайна сметка заглъхва и потъва в атмосферата на салона.
Музиката към балета „Ромео и Жулиета” (1936) е едно от най-големите постижения на Прокофиев. Емоционалният заряд на това произведение няма равен на себе си в балетната музика. Няма друг композитор, който така съвършено да е интерпретирал тази пиеса. Всъщност единствено късните опери на Верди по Шекспирови драми – „Фалстаф” и „Отело” – могат да се сравнят с балетната музика към „Ромео и Жулиета” като пример за „превеждане” на Шекспир на езика на музиката. Дълго време Прокофиев е бил затруднен какъв да бъде краят на балета, тъй като, както сам е казвал, „живите хора могат да танцуват, умиращите – не”. Както е направил Росини със своя „Отело”, Прокофиев пренаписва финала така, че Ромео пристига точно навреме, за да предотврати трагедията, и по този начин балетът завършва с щастлив край. Той обаче променя в крайна сметка финала на балета под въздействието на хореографите, които заставят композитора да следва стриктно, едва ли не буква по буква, пиесата: така Жулиета има доста повече време да издъхне, отколкото е предвидил Шекспир.