След успеха на романа „Треска за лалета” на български излиза още една едновременно трогателна, но и много забавна човешка история, вдъхновила екранизация, от световноизвестната британската писателка и сценаристка Дебора Могак. Романът „Най-екзотичният хотел „Мариголд”” (ИК „Сиела”), чието име заимства и филмът по книгата с участието на Джуди Денч и Маги Смит, ни повежда на щуро приключение в пъстроцветна Индия, където група самотни британски пенсионери преоткриват живота и себе си, напомняйки ни, че не е важно на каква възраст е човек, а на колко се чувства.
Година след излизането на хитовия роман „Треска за лалета”, по който е създаден и едноименният филм с участието на Алисия Викандер и Кристоф Валц в главните роли, българският читател има възможността да се наслади на още една майсторски написана художествена история от популярната сценаристка и писателка Дебора Могак: „Най-екзотичният хотел „Мариголд””.
Похотливият Норман, тъжащата за покойния си съпруг Евелин, чиито деца са далеч и вечно заети, пътешестващото из целия свят семейство Ейнсли, чийто син – Адам, е гей и протеже на вече изгубилата някогашния си блясък студена кариеристка от Би Би Си Дороти Милър, породилата обществен скандал Мюриъл Донъли, която не позволява на „черните” да я докосват, властната, но добродушна Мадж Рейнхарт, която е на лов за нов съпруг, и старият ерген Греъм Търнър се отправят на шеметно пътешествие към „най-екзотичния хотел „Мариголд” в Бангалор, Индия.
За примамливото място, на което се твърди, че ги очакват лукс и спокойствие, героите на Могак научават от масирана рекламна кампания, дело на авторите на проекта – педантичния доктор от индийски произход Рави Капур и далечния му братовчед с обострен бизнес нюх Сони. Пристигайки в Индия обаче, тази колоритна група британски пенсионери се натъква на реалността, която е далеч по-сива от описаното. Поддавайки се на чара на сладкодумният Сони обаче, възрастните британци се забъркват в куп комични приключения и преоткриват себе си и смисъла на живота, докато проблемите им постепенно трогват младия и харизматичен бизнесмен Сони, който става неизменна част от тази чудата и разноцветна копания.
„Най-екзотичният хотел „Мариголд” е една наистина добре написана трогателна история, изпълнена с топъл хумор и човещина.
За автора
Родената през 1948 г. във Великобритания в семейство на двама писатели Дебора Могак отново демонстрира завидното си умение да пише увлекателно и да поддържа интереса до последния ред и в романа „Най-екзотичният хотел „Мариголд”. Могак е автор на общо 18 романа и 2 сборника с разкази, както и на не един и два телевизионни сценарии, сред които Stolen и носителите на награди Goggle-Eyes и Seesaw. Телевизионният сериал на BBC Close Relations е по едноименния роман на Могак, която е написала и сценария за телевизионната продукция. Авторката на „Треска за лалета” и „Най-екзотичният хотел „Мариголд” е номинирана за Наградата на Британската филмова академия за адаптирания сценарий на филма „Гордост и предразсъдъци“ от 2005 г.
Откъс – Дебора Могак – „Най-екзотичният хотел „Мариголд”“
В края на август всичко беше уредено. „Мариголд“ затвори врати за случайни посетители и отпред се появи нова табела: НАЙ-ЕКЗОТИЧНИЯТ ХОТЕЛ „МАРИГОЛД“, САМО ЗА ПОСТОЯННИ ОБИТАТЕЛИ. Цените също бяха уточнени – значително по-ниски в сравнение с техния британски еквивалент. Откакто Сони размаха камшика, апатичният персонал беше приведен в действие: стаите бяха подготвени, салонът беше пребоядисан и беше инсталирана рампа за инвалидни колички. Въпросът с визите беше решен и бяха договорени нискотарифни полети чрез агенция „Блейнем Травъл“, където работеше Полин.
Както беше упоменато и в брошурата, Индия беше страна на контрастите. Трудна за проумяване и често водеща до отчаяние, затънала в бюрокрация и корупция, в същото време тя беше и място, където – стига да почукаш на правилната врата – нещата се случваха като на магия. Сони гарантираше за това. Скоро ще свикнеш, драга ми госпожо – каза той на Полин по телефона. – Тук не му викаме „да напълниш шепата на някого“. Тук казваме „искам да ти подържа ръката“.
И наистина, до този момент братовчедите не се бяха провалили. А допреди тази обща авантюра двамата почти не се познаваха. Разделени още в детството, придирчивият доктор и безочливият предприемач имаха малко общо помежду си. Досега. Само дето се посдърпаха за името на компанията: по мнението на Сони „Рависън“ придаваше твърде голяма тежест на братовчед му – кой в края на краищата теглеше ярема?! Но пък „Сонирав“ звучеше твърде тромаво и той трябваше да признае, че истинското му име, Сунил, не върви в никаква комбинация. С изключение на това обаче двамата бяха еднакво усърдни в общото дело.
Но в Дълуич напрежението растеше. Рави вече беше мотивиран и целеустремен човек. Затваряше се в кабинета – стаята, до която Норман вече нямаше достъп – и прекарваше вечерите приведен над компютъра. Отслабна още повече, ако това изобщо беше възможно, и погледът му стана маниакален. От устата му взеха да излизат нетипични за него думи и изрази – „приоритет“, „като теглим чертата“, „като вдигнем летвата“. Полин обаче подозираше, че това „вдигане на летвата“ няма нищо общо с неговия новопридобит нюх за бизнес, а е свързано с ненавистта към баща ѝ.