Докато през ХІХ век в западноевропейската музикална култура се налагат различни стилове и направления, то руските композитори не подлежат на такава периодизация. В Русия това е време на истински национален подем и на утвърждаване на руската нация. Затова и руските композитори се обръщат към традиционния селски фолклор, считайки го за основа на бъдещото развитие на руската музикалната култура. Пръв към руското музикалното богатство се обръща Глинка. Неговите творби са основополагащи в руската класическа музикална школа. Реалистичните традиции в творчеството му са продължени от следващото поколение.
В края на 50-те и началото на 60-те години група композитори (Балакирев, Бородин, Мусоргски, Римски-Корсаков, Кюи) създават кръжока „Могъщата петорка”, чиито принципи са основани на народностното звучене и правдивото отразяване на реалния живот. Те продължават делото на Глинка и Даргомижски да създават творби, неразривно свързани с народното изкуство. Но техните ярки творчески индивидуалности се изявяват и те са истински новатори в оперната, симфоничната и камерната музика. Близък до тях е и Чайковски. Той често използва интонации от руския фолклор, но се интересува главно от вътрешния душевен живот на човека, а не от мащабни исторически драми. В този смисъл неговата музика е по-близка до битовия романс, отколкото до традиционния фолклор. Чайковски създава и нов тип балетна музика. Преди него музиката е имала предимно съпровождаща роля. Той я прави равностоен участник в спектакъла. Със средствата на симфоничната музика, композиторът разкрива драматичното съдържание на произведението.
Композиторите на ХХ век също изпитват влиянието на своите предшественици. Те продължават народностните традиции, обогатени с изразните средства на своето време.
Творби от: Глинка, Мусоргски, Бородин, Чайковски, Римски-Корсаков, Хачатурян, Прокофиев, Кабалевски
Участват: Софийски симфоничен оркестър
Диригент: Васил Казанджиев
* * *
Вижте още:
CD на Симфония №1 в ре мажор "Титан" на Густав Малер излезе и на българския пазар
Концерти за виола на Елисавета Станева