“Начинът на комуникация на Бел е изумителен – ослепително изпълнение и силен израз, които хипнотизират публиката. Ако, всеки път класическите концерти генериха тази вълнуваща енергия, демонстрирана от Бел в партньорство с оркестъра „Academy of St Martin in the Fields”, продуцентите на класическа музика биха спряли да се притесняват за живота на индустрията“. – The Australian
Не са много проектите, които могат да бъдат определени като събитие в звукозаписната индустрия, но с предстоящия албум на Джошуа Бел – случаят е точно такъв. За първи път, световноизвестният цигулар, който е и музикален директор на оркестъра "Academy of St. Martin in the Fields" дирижира и свири пж време на записите на Симфонии № 4&7 от Бетовен. Понякога с помощта от звука на цигулката, друг път само с повдигане на лъка, за да подчертае даден момент в произведението. На 18 март 2013г., Sony Classical ще издаде албума „Joshua Bell conducts Beethoven Symphonies No. 4 & 7 // Academy of St. Martin in the Fields”. Това е най-новият съвместен проект между Джошуа Бел и оркестъра, след отличения с призове запис на „Четирите годишни времена” от Вивалди през 2008г.
Цигуларят има богата история с Академията, след записите на албума Romance of the Violin, избран през 2004 от Билборд за „Класически албум на годината”, а самият цигулар за „Изпълнител на Годината”. Още повече, че през 1988г., 21-годишният тогава Бел прави първи първите си концертни записи с Концерти за цигулка от Брух и Менделсон именно с Академията.
Джошуа Бел води оркестъра към нова ера в качеството си на музикален директор на Академията, основана от великия цигулар и диригент сър Невил Маринър през 1958г. Приключилото турне в Северна Америка в края на 2012г. на Джошуа Бел и оркестъра събира възторжени отзиви. Списание Грамофон пише: „Реакцията на публиката беше не по-малко ентусиазирана от тази на рок концерт“, а вестник Таймс отбеляза: „Изпълненията се отличават с остра атака, ритмичен удар и радост от живота… С Бел и Академията, може би настъпва нов златен век за класическата музика“. Записите на албума са направени в лондонското „Еър студиос” като „Joshua Bell conducts Beethoven Symphonies No. 4 & 7 // Academy of St. Martin in the Fields” е първи проект от целия Бетовен цикъл, който цигуларят планира да запише с оркестъра.
Вече близо 30 години, Джошуа Бел е сред водещите цигулари солисти в света. Той познава до най-малката подробност творчеството на Бетовен чрез стотиците си концерти и десетки записи. Бел има шанса да наблюдава някои от най-големите диригенти на нашето време, да изследва интерпретациите им на симфоничен репертоар. „Това беше най-добрата част от моето образование: да наблюдавам велики диригенти в пълното им съвършенство. Една от причините да се вълнувам толкова много при записите на симфониите на Бетовен, е възможността да се опитам те да звучат по начин, по който винаги съм си ги представял. Седма симфония е първото произведение, в което се влюбих още на 13 или 14 годишна възраст.. Имах видеозапис на Карлос Клайбер, в който той дирижира четвърта и седма симфония. Гледах този запис непрекъснато и бях пленен от начина, по който Клайбер изпълваше произведението. Имах привилегията да работя с диригенти като сър Джон Елиът Гардинър и сър Роджър Норингтън, които оказаха огромно влияние върху мен“.
Бетовен композира Симфония No 4 Си бемол мажор оп.60 през 1806г., а Симфония № 7 в ла мажор, оп.92, е завършена шест години по-късно. Премиерата е през 1813г., по време на благотворителен концерт за австрийски и баварски войници, ранени в битката с армията на Наполеон, като самият композитор дирижира оркестъра. Разяснявайки техниката на дирижиране на симфония с цигулка в ръка, Бел казва: „Ако имате правилната химия и комуникация с оркестъра, можете да давате достатъчно информация на музикантите в ансамбъла, докато седите на стола на първа цигулка. Разбира се, тези сигнали са ограничени, докато свириш.. Затова много често, по време на концерт, не свиря, а по-скоро дирижирам като използвам лъка си”.
Репризата в първата част на четвърта симфония е забележителен момент в албума, едно голямо кресчендо, което Бел надгражда, докато прелее отново в основната музикална тема. Той споделя: „Това е един от най-величествените моменти в произведението: изблик на неподправена радост. Надявам се, че публиката, която познава творбата, ще одобри нашата интерпретация. Ако сме си свършили работата добре, хората, докато слушат албума ще усетят присъствието на един от най-великите човешки умове – Бетовен. Титани като него или като Шекспир прославят човешкия дух, дават ти усещане за възхита и наслада от живота.“
Джошуа Бел покорява всички световни сцени със своя уникален талант като дебютира на 14 години с Оркестъра на Филаделфия под диригентството на Рикардо Мути. Днес, 45-годишният цигулар е свирил с всички водещи симфонични оркестри и диригенти в света, отличен е с престижната награда „Ейвъри Фишер“, носител на награди Грами, а от 2011 г. е музикален директор на прочутия оркестър „Academy of St Martin in the Fields” в Лондон. Ексклузивен артист на Sony Classical, Джошуа Бел има близо 40 албума в звукозаписната си кариера като не спира да привлича огромно обществено и медийно внимание. Той печели признанието на публиката и с избора си на репертоар – често позабравен и рядко записван. Джошуа Бел свири на изключително ценен инструмент – легендарната цигулка "Gibson ex Huberman", изработена от Stradivarius през 1713г. с френски лък от края на 18-ти век, изработка на Франсоа Турт. Често е наричан "Поетът на цигулката",
Репертоар:
Symphony No. 4 in B Flat Major, Op. 60
1. I. Adagio – Allegro vivace
2. II. Adagio
3. III. Allegro vivace
4. IV. Allegro ma non troppo
Symphony No. 7 in A major, Op. 92
5. I. Poco sostenuto – Vivace
6. II. Allegretto
7. III. Presto – Assai meno presto (trio)
8. IV. Allegro con brio