„П(р)оглед“ от Машадо де Асис (Издател ИК "Огледало", 2015), всепризнатият най-голям бразилски писател, ознаменува 100-годишнината на българо-бразилските книжовни вземодавания и отдава почит към всички ония, които пишейки и/ли превеждайки, са изградили презокеанския буквен мост, свързващ двата народа, балканския и подекваторния.
Случайно или не (има ли в живота случайности? някой уверява, че случайността е изява на необходимостта), „П(р)оглед“ излиза тъкмо в годината, кога честваме един век българо-бразилски литературни отношения и ради Машадовата значимост в цялото португалоезичие книгата е хубав начин да обърнем внимание към тях.
Това е втора книга
Румен Стоянов
Предговор към книгата от Румен Стоянов
ПОГЛЕД НАЗАД С ОГЛЕД НАПРЕД
Бразилското книжовно присъствие у нас започва през 1938 г. с „Дона Паула“. Късно, обаче прощъпулникът е направен с десния крак, ибо малкият сборник поднася два разказа от Машадо де Асис, смятан за най-големия отечествен писател на всички времена, и Артур Азеведо. Преводач, не от първообраза, е Крум Йорданов. Точно десет години ще минат преди нова среща с бразилска словесност (пролуката може би е обяснима с нерадото обстоятелство, че южноамериканската и балканската страни се оказват в двата враждебни лагера на Втората световна война): изгрява Жоржи Амаду, и то с роман („Земи от безкрая“, преинаквени с „Правото на силния“), печатан в ежедневника „Изгрев“, 83 броя, от 27.02 до 5.07.1948 г. Поне две десетилетия баянецът е лицето на бразилската изящна книжовност у нас, пък и цялостната българска представа за латиноамериканска повествователност се дължи в голяма степен нему.
Втората поява на Машадо срещаме най-неочаквано в обемистата „Латиноамериканска фантастика“, съставители Фани Наземи, Румен Стоянов, изд. „Хр. Г. Данов“, 1977 г. Творбата е „Между светци“, превод Стоянов. Казвам неочаквано, понеже Машадо е родоначалникът на бразилския реализъм. Но дарбата му не се побира в рамките на теоретически постановеното.
През 2000-а излизат „Седем бразилски разказвачи“ в подбор на посланик Жозе Аугусто Линдгрен Алвеш. Сборникът започва с Машадо: „Ръце“, преводачка Йорданка ду Насименту, изд. „Пет плюс“.
От 2007-а е „Бразилски разкази“, тук майсторът е застъпен с „Коледна литургия“, превод Вера Киркова, изд. „Огледало“.
А с романа „Посмъртни спомени на Брас Кубас“ той вече се извисява с най-значителната си творба, преводач Румен Стоянов, изд. „Огледало“, 2010.
„П(р)оглед“ позволява да видим разказвача Машадо не откъслечно (1938, 1977, 2003, 2007), а в цял ръст. Свидетелство, че бразилското литературно присъствие у нас бавно, ала неотстъпно разширява своя обхват, което съответства и на възходящия междудържавен развой. И в бъдещия летопис на българо-бразилските литературни връзки „П(р)оглед“ ще остане заради важността на Жоаким Мария Машадо де Асис (1839 – 1908). Сборникът е трети по ред с разкази от само един тамошен писател, предходните са „Оставете стаята както си е“ (2013) на Амилкар Бетега и „Нож“, от Роналдо Корея де Брито (2014), и двата в превод на Антония Петрова за издателство „Весела Люцканова“. Заради обема, 17 заглавия, „П(р)оглед“ предоставя възможност да оценим въз твърде по-широка основа писателското умение на Машадо. И ако все пак бяхме се притъркали о разказвача и романиста Машадо, сега имаме сгода и да видим кариоката мулат как се оборавя с друг литературен вид: повест, каквато е „Психиатърът“, впрочем изискваща от литературоведско гледище да я определим с понятието фантастичен реализъм. Ако един ден сторим изборник с бразилски повести, неминуемо трябва да започнем, и то не само ради времеви белег, с „Психиатърът“.
Не искам да се разпростирам върху Машадовото дело, сторя ли го, би значело да повлияя върху собствения възприем на читателя, нека той сам, без да го водя покровителствено за ръчица, се наслади в предстоящите му страници.
Вече имайки „Посмъртни спомени“ и „П(р)оглед“, българският читател може да твърди, че познава двете най-силни страни в многоликото словесно дело на Машадо: разказ, роман, повест. Което не изключва, а предполага нови срещи.
На 17.4.1915 г. дълголетното и прочуто хумористично списание "Карета" ("Гримаса"), Рио де Жанейро, помества разказа "Дружество "Въздържание" от Алековия "Бай Ганю". Ще рече и каже: българо-бразилските литературни отношения имат вече над 100-годишна история. Оная творба бележи едно тройно първенство по време: начало на българското литературно присъствие в Бразилия, в Латинска Америка, в португалоезичието (осем държави по четири континента). Обърнал взор назад, трябва да споделя, че Щастливеца повлича щастливо крак: издирил съм 83 наши книги в Страната континент, а по всяка вероятност са и повече.
"П(р)оглед" от Машадо де Асис, всепризнатият най-голям бразилски писател, ознаменува 100-годишнината на българо-бразилските книжовни вземодавания и отдава почит към всички ония, които пишейки и/ли превеждайки, са изградили презокеанския буквен мост, свързващ двата народа, балканския и подекваторния.
Случайно или не (има ли в живота случайности? някой уверява, че случайността е изява на необходимостта), „П(р)оглед“ излиза тъкмо в годината, кога честваме един век българо-бразилски литературни отношения и ради Машадовата значимост в цялото португалоезичие книгата е хубав начин да обърнем внимание към тях.
И да ги развиваме още по-успешно в двете им посоки.
Румен Стоянов